Page 291 - trnski_kraj

поправяне гр^шкигЬ, които бЪха позволени на простащината, но които сж петно
за интелигенцията на града ни ? Камбаните ни требва часъ по-скоро да се вдигнатъ
пакь високо и да се поставятъ въ красива, достойна за гЪхъ камбанария, а и нови
тополи тр-Ьбва да се поставятъ отново на местото на отрЪзанигЪ, на стража около
печално оголената ни сега църква „Св. Николай Чудотворецъ“,— да я пазятъ отъ
възможните нови пристжпи на невежеството и бездушието. . .
Втори важенъ проводникъ на музикалните навеи въ Трънъ, а чрезъ него и въ
Трънско, беше училището, трънското класно училище „Александъръ Първи“.
Близки до сърдцето ми, макаръ и почти съвсемъ потъмнели отъ времето (това сж
първите 5—6 години следъ Освобождението), сж спомените ми отъ музикалната
дейности на учителя, а може би и директора Шойлековъ, родомъ отъ Пловдивъ,
починалъ тамъ преди 10 години. Той беше образу-
валъ църковенъ хоръ, работата и пеенето на който
ние, малките, (не помня, даже дали бехъ ученикъ)
тогава следихме съ благоговение. И сега е въ
ума ми една, наверно, пакъ отъ него популяри­
зирана въ града ни руска песень: „Соберемся,
друзья, зто намъ веселя“. Зная, че той беше
общоуважаванъ и много деятеленъ човекъ и до-
пущамъ, че негово дело ще е и начинътъ, по
който училището ни започна да празднува деня
на „Св. Са Кирилъ и Методий“: съ виене венци,
съ тържествена църковна служба на площада, съ
ученическа манифестация, речи, ученически хоръ,
хоро, а вечерьта съ „илюминация“ ... Допущамъ
сжщо, че пакъ отъ негово време сж останали
песните за Коледа и Нова Година (не беха на­
родни), които отпосле ние пеехме ежегодно. Все
по това време се яви като учитель и съгражда-
нинътъ ни Петъръ Ахтаровъ, който въ кжсо
време стана сжщо тъй общъ любимецъ, именно
съ своята музикалность и музикална дейность,
и който съ тия си качества остави най-дълбоки
ПЕТЪРЪ М. АХТАРОВЪ
следи въ града ни. Той бе мой учитель въ 3-то
Роденъ 20. I. 1864 година въ гр. Трънъ. отделение. Младъ, хубавецъ, елегантенъ, интели-
Първоначалното си образование е завър- гентенъ, вечно усмихнатъ и благъ, отлично под-
шилъ въ Трънъ, а прогимназия — въ I р.
Царибродъ. Презъ 1883/1885 учеб. год е за- готвенъ за задачата си, той изведнажъ стана лю­
вършилъ средно образование въ Държав­
ното педагогическо училище въ гр. Шуменъ бимецъ на отделението ни, а за менъ... божество,
Следъ завършване на образованието си по- понеже пееше много хубаво, учеше ни на пре­
стжпилъ, като регистраторъ при Трънския
окржженъ сждъ на 1.1. 1885 год. и стоялъ красни, и то — много и много песни, а, отгоре на
на сжщата длъжность до 15. 1. 1886 год. Вь
1887 год. постжпва за пръвъ пжть учитель това, и свиреше много хубаво на флейта. Съ тия
въ с. Криводолъ, Царибродска околия и е си качества, както и съ неуморната си отзивчи-
учителствувалъ въ сжщото село и следва­
щата година 1888 Отъ 1889—1893 г. е билъ вость, този човекъ и много кжсно следъ туй, из­
учитель въ гр. Трънъ, следъ което, по
собствено жеаание. отива учитель въ гр. лъчваше влияние, което го правеше всеобщо ува-
БрЪзникъ — 1891/.894 год. На 1. IX 1834 год. жаванъ и цененъ деятель въ всички области на
се връща наново учитель въ гр. Трънъ,
кждето учителствувалъ до 1908 год. Отъ духовния животъ въ нашия градъ, но най-вече —
1. IX. 1908 г. до 1. X. 1909 г. е билъ учитель
въ с Главановци. Трънско и отъ 1. X. 1909 въ тази за музикалната отхрана на младежьта.
до 20. X 1913 г. — въ с Глоговица, Трънско. Безъ амбиция да се налага, той бе винаги тър-
Отъ 20. X. 1913 до 30. IX. 1928 год, непре-
кжснато е билъ учитель въ гр. Трънъ, на сениятъ съветникъ и сътрудникъ въ всички му­
която дата се уволнява, като пенсионеръ.
Петъръ М. йхтаровъ почти ц-кпия си животъ зикално просветни инициативи на интелигенцията
е прекаралъ въ училищата, като ученикъ и ни. И си остана такъвъ до края на живота си.
като учитель. Учителствувалъ е всичко 45
години. Починалъ е на 5 май 1930 год. По-късно, като деятель въ сжщата область,
се прояви и съгражданинътъ ни Цвятко
Григоровъ, дългогодишенъ учитель по пеене въ Трънъ, (той свиреше ху­
баво на цигулка) неуморенъ основатель и ржководитель на църковни и училищни
хорове, съ голема заслуга за подържането на музикалната традиция въ града ни,
създадена отъ предшествениците му.
Съ деятелностьта на споменатите работници въ музикалната ни нива, училището
ни стана най-важниятъ проводникъ на новата, въ западно-европейски духъ, музика,

294