Page 292 - trnski_kraj

преди всичко — п-Ьсень, която все повече и повече засенчваше самобитното въ
музикалния животъ на трънчанина. Средството му беха новите училищни, патри­
отични и други песни, всички изградени върху основата, върху тоновия масщабъ,
който камбаните ни внедряваха почти ежедневно въ слуха на младото поколение.
Частно мои учители по пеене, обаче, беха и моите тетки, Мара и Лена, които, както
баба ми, техна майка, пееха много и хубави песни, както и вуйчо ми Атанасъ,
който като гимназистъ въ София, донесе за пръвъ пжть „фисхармоника“ въ Трънъ.
те беха неизчерпаемъ източникъ на нови песни. И благодарение на техъ, както
и на други некои източници, азъ и сестра ми Парашкева, а по-късно и братчето
ми, Мингрели, знаехме стотица песни, и една голема „Песнопойка“ (доколкото
помня, — отъ П. Ивановъ) едва ли не ежедневно изпевахме почти отъ кора до кора.
Другъ агентъ на новата музика, който е влияелъ на слуха на трънчанина, въ
онова време, беха военните музики, които идеха кой знае отъ кжде, но ни посе­
щаваха често, заедно съ военните си части. Те оставаха въ града ни по за не-
колко дни. Тия гостувания беха праздници за насъ, дечурлигата, а най-скжпото, и
това, което оставяше най-дълбоки следи въ душите ни, разбира се, беха концер­
тите. Като мухи на медъ ние се сбирахме около музикантите, които ублажавахме
и считахме за непостижими чародеи, слушахме съ страхопочитание, поглъщахме
всичко, а когато те си заминеха, ние възпроизвеждахме почти целия имъ репер-
тоаръ, а на първо место, разбира се, — маршовете. Съ свити по особенъ изкусенъ
начинъ устни ние ги „свирехме“ като сжщински „бандаджии“. Другъ вносъ, койго
оставаше отъ тия гостувания, беха войнишките песни, които ние, децата, следъ
това използувахме при собственото си спонтанно практикувано отъ насъ „военно
обучение“ изъ махалите, въ игрите ни „на войници“ и „на битка“.
Въ реда на влиянията, които е търпелъ музикалниятъ слухъ на трънския граж-
данинъ, требва, най-сетне, да се споменатъ и гостуванията на сръбски цигулари и
тамбурашки оркестри. Те идеха отъ Пиротъ и Сурдулица и обикновено за голе­
мите праздници: Коледа, Великденъ, Петковдень и др. Предпочитаха се, разбира
се, предъ трънските цигани и хората съ техъ беха истински събития. Те сви­
реха много хубаво, но и пееха, макаръ и не особено хубаво. При все това, сле­
дата, именно отъ пеенето имъ беше по-силна отъ онази на свиренето имъ: пес­
ните имъ, главно тези, които по строй и духъ беха по-близки до нашите, трън-
ските песни, се помнеха по-дълго следъ посещението имъ. Следа отъ техъ е,
напр., че въ Трънъ и сега се пее често на два и повече гласа по маниера именно на
техното „басиране“, възпроизвеждано и сега въ импровизираната хармония на
„трънския вокаленъ квартетъ на г-жа Гюрга Пинджурова“ (вижъ по-долу!). Но и
нещо повече отъ това: друго следствие отъ техъ е, че и трънските зурладжии
станаха цигулари. За тая метаморфоза допринесе много и комичното усърдие на
единъ македонецъ сапунджин, по пр-Ькоръ „Шунда“, който самъ свиреше на „кларне“
(кларинетъ), а събираше около себе си цела дружина цигани и циганчета, въорж
жаваше ги съ цигулки, тепани и тъпанчета, обучаваше ги и излизаше да свири на хоро.

Най-сетне, като още единъ проводникъ на музикално влияние отвънъ (макаръ и
не отъ чужбина), требва да се спомене и учащата се въ съседните педагогически
училища въ Кюстендилъ и Самоковъ [младежь отъ Трънско, града и селата. Въ
Кюстендилското педагогическо у-ще и въ Самоковската семинария, музиката беше,
по онова време, застжпена добре. Собствено, доброто беше само това, че се учеше
цигулка, защото пението и тамъ, както въ всички наши училища тогава, се пре­
подаваше много лошо и безъ никакви почти резултати. И требва Да се признае,
че само благодарение на това обстоятелство, — благодарение само на цигулката —
младото учителство въ Трънско можа, все пакъ, да направи нещо за музикалното
възпитание на поколението. Друга, още една полза отъ посредничеството на тая
младежь беше, че тя пренесе доста хубави песни отъ градовете, гдето се учеше,
въ родните си места. Особена заслуга въ това отношение иматъ възпитаниците
на Самоковската семинария. Въ Самоковъ тогава, види се, хората все още сж
ставали съ песни; нашите земляци, като ученици тамъ, сж ги заучвали и после
ги пренасяха. Най-вече така пренесените песни изъ Самоковско се пееха по това
време въ с. Ярловци, което се славеше тогава и съ най-добри певици. Оттамъ
впоследствие тия песни се разнасяха и изъ другите села на Трънско.

295