Page 289 - trnski_kraj

Стари трънски граждани, които преди 7—8 години самъ азъ разпитахъ, прибавиха
къмъ туй и следната историйка: сдружили се споменатите еснафи още въ турско
време, малко преди освободителната война, поржчали камбаните въ споменатия
сръбски градъ, които и били излени презъ 1879 г. Когато Трънъ още билъ подъ
сръбска окупация, камбаните натоварени на кола, били покарани за местоназна­
чението имъ. На пжть за Трънъ, обаче, и когато били вече наблизо, дошла вестьта
за окончателното освобождение и на Трънско. И вре­
менно окупиралите нашия край сръбски войски треб­
вало да се оттеглятъ. Връщайки се назадъ, обаче,
озлобени, войските срещнали камбаните, обявили ги
за свой трофей, присвоили ги и ги върнали обратно.
Ощетените трънски еснафи, когато се научили за това,
направили постжпки предъ нашата власть. И едвамъ
следъ дълги дипломатически преговори, та дори и съ
съдействието на „руския консулъ“ въ София, най
сетне камбаните пристигнали въ Трънъ, вероятно
презъ 1880 г., съ малко закъснение и съ една харак­
терна за тогавашното време одисея.
Много интересенъ е въпросътъ: чия идея е акор-
дътъ на тия камбани? На техните поржчители ли
трънските еснафи или на самия имъ леярь ? Защото
необикновеното въ случая е, именно, този а-кордъ. Но
и още нещо: нема ли тая поржчка некакъвъ по-дъл-
бокъ замисълъ ? Напр. — да се символизира „съгласие­
то“, като заветъ на дарителите къмъ поколенията,
които ще дойдатъ следъ техъ и ще слушатъ волята
имъ чрезъ акорда на камбаните? Този въпросъ не е
безъ основание, защото опитъ за символично изпол­
зуване на сжщите камбани има: това е наредбата за
биенето имъ при оповестяване смъртьта на покойни­
ците. Споредъ нея, малката камбана е гласътъ на мла-
достьта, и смъртьта на едно дете или младежъ се съоб­
щава винаги съ пръвъ ударъ отъ нея; средната пъкъ
символизира зрелостьта, и смъртьта на покойникъ съ
средна възрасть се съобщава съ пръвъ ударъ отъ
нея, най-сетне големата камбана символизира старостьта,
и се използува за оповестяване смъртьта на стари димитъръ соколовъ
хора. Е добре, ако въ момента на поръчването поръ­ Роденъ презъ 830 год. въ гр. Трънъ,
Починалъ презъ 1914 година въ с. Ми-
чителите съ имали вь ума си идеята за 3-те възрасти на хайлово, Софийско. Още като мла­
дежъ е следвалъ специална школа
човешкия животъ, не е ли основателно да допустнемъ, че за църковно пЪене въ гр, Одринъ,
тя е била придружена и отъ онази за „съгласието“, кждето е получилъ и светско обра­
зование. Скоменъ, почтенъ и трудо-
„хармонията“ между техъ, като имаме предвидъ, че за любивъ той е оставилъ само
добри спомени.
символизирането на трите възрасти поръчката е можала
да се спре само на числото 3 съ прилагателните: „голе-
ма и» п средна“ и „малка“ безъ точното музикално отношение между техъ, сир., безъ
указанието, че големата ще требва да бъде основниятъ тонъ, средната — неговата
терца (и то голема), а малката — негова квинта, та трите заедно да обра-
зуватъ съвършения мажоренъ акордъ, който издаватъ? Защото забе­
лежете, същественото въ случая е не, че камбаните съ три, а това, че те се на-
миратъ въ отношение, което по никакъвъ начинъ не може да се получи случайно.
То е било търсено нарочно и съзнателно. А щомъ е тъй, веднага се явява въпросътъ:
кой е билъ този, който е поставилъ и това условие ? Не е ли билъ той некой изъ
средата, именно, на трънските еснафи ? — Въпросътъ е важенъ, понеже се касае
до единъ актъ на несъмнено интелигентна музикалность. А ако пъкъ се доберемъ
до основания, които биха ни позволили да заключимъ и, че този човекъ чрезъ
музикалния акордъ е искалъ да символизира и идеята за съгласието, като заветъ
за поколенията, предъ насъ би изпъкнало едно дело отъ още по-големо значение,
актъ на още по-висша вече и нравствена интелигентность. И тогава въ гласа на нашите
камбани всеки би требвало да чува и думите: „\Луо$ уосоз (живите призоваваме),

292