Page 306 - trnski_kraj

народна песень по дълбочина на изразеното чувство, по непосредственост и про­
стота на израза и топлота на музиката. Кой отъ насъ не е оставалъ потресенъ
отъ голямата трагедия на Ангя въ пЪсеньта „Айде, Ангйо, да повечерамо?“ Каз-
вамъ трагедия и то още каква ? Не лична, а колективна. Въ разбитото сърдце на
Ангя се оглеждатъ хиляди и хиляди нещастни съдби и несполучливи бракове.
Може би тая песень е самостойно творчество на нЪкоя многоизстрадала трънска
жена, може би е вариантъ на „Черней, горо, черней сестро!“ Това не е отъ осо-
бено голТмо значение, защото, тъй както се пее съ особеностите на трънския
диалектъ и особеностите на трънската народна песень въ музикално отношение,
е поразителна по убедителность. А убедителна е, защото въ неколко само стиха
просто и непринудено е изказана болката не на една; а на хиляди нещастни жени.
Големъ делъ въ трънското народно творчество заема любовната лирика. Чистите
нрави въ патриархалния ни битъ отъ оная епоха, еж. дали своето отражение и въ
любовьта. Не може да бъде другояче. Народонаселението съ двата крака здраво
е стъпило на единъ строго установенъ моралъ, който е непокътнатъ дотогава, до
когато новитЪ социални и стопански явления не подяждатъ корените на стария
битъ. Къмъ средата на миналото столетие П. Р. Славейковъ, за да отклони бъл­
гарската младежь отъ разюзданите гръцки песни, бе принуденъ да състави цела
сбирка отъ български любовни песни. Тази нужда едвали се е чувствувала въ
Трънско. Това е било необходимо тамъ, дето строгиятъ моралъ въ селско-стопан­
ския ни битъ е билъ сломенъ и подраствало едно младо поколение отъ другъ
битъ. Въ Трънско народната ни песень е била любима, близка, родна. Любовьта
въ тези песни не е всепоглъщаща страсть; въ техъ не можемъ да срещнемъ нищо
отъ похотливостьта, съ която се отличаватъ некои огражданени „народни“ песни.
Те не дразнятъ низки чувства и страсти съ цинични изрази и образи. Въ трън-
ската народна песень, както и въ целата българска народна песень, тя е бленъ
или копнежъ, който води къмъ една определена отъ тогавашните разбирания цель.
тая
съвместенъ животъ. Това не ще каже, че подъ тихото, свенливо лице, че подъ
сдържаность не бие едно силно любящо сърдце. Напротивъ: достатъчно е само
единъ пъть да чуемъ песеньта „Преминуло е девойче, бре муко, бре туго ,
въ която младиятъ юнакъ дава всичко — „ни мерено, ни броено“ за „белото
лице и равната снага“ на девойката, за да разберемъ, че силата на чувството е
толкова го лема, че материалните интереси далечъ отстъпватъ предъ копнежа
на сърдцето.
Друга една особеность въ трънската народна песень, която я отличава доста
много отъ народните песни изъ другите краища на България, е хуморътъ. Въ Трън-
ско има много такива песни. Това е белегъ, който показва критичното отношение
на трънчанина къмъ заобикалящия го животъ. Недъзите въ обществения животъ,
слабостите въ личното съществуване на отделния човекъ, недоразуменията въ
семейния и стопански битъ не оставатъ незабелязани отъ набития погледъ на
трънчанина и той имъ дава художественъ изразъ въ песните, поговорките и др.
народни творения. Въ едно късо неколкостишие, съ неколко подходящи изрази,
въ единъ или неколко плътни, сбити и ясни образи народниятъ певецъ ни ри­
сува карикатурната фигура на некое лице, което е нарушило установената нрав­
ствена норма, престъпило е прага на приличието и е станало това, което не требва да
бъде. Нека отбележимъ, че въ изобличаване на тези лични или обществени недъзи,
изобличительтъ не преминава никога въ остра, язвителна, силно наранителна сати-
ричность. Той не бичува, а се надсмива, не шиба, а показва. Наивностьта, която
некъде преминава въ глупость, мързела, нечистоплътностьта, себенадценяването,
несговорчивостьта и др. некои човешки слабости намиратъ израза на народните
песни отъ този характеръ. Ако изобщо не сме се отучили отъ смеха, ние не мо­
жемъ отъ все сърдце, съ здравъ, бодъръ смехъ да не се смеемъ надъ оная мър-
зелана, която закъсняла за седенка, за да пристигне на време е „Уянула кусу
кучку, съ вретено ю побъцкуе, съ жичку ю заездила, а съ пете огънь запречала,
съ дупе врата затваряла“. Вгледайте се въ образа на Дамяна, когато води танецъ.
Представете си „рунтавата капа“, перчема му, преметната кърпа „добро ютро
навущата му и опинците; представете си какъ лудъ скача, като хороводецъ, и вие,
не може да не останете възхитени отъ силата, здравето и бодростьта на тоя
юнакъ. Не знамъ, може би, народниятъ творецъ е искакь да подиграе некъде

309