Page 305 - trnski_kraj

Нгъколко мисли върху трьнската

народна пгьсенъ

Отъ Ал. Пешев ь

Много е смело, може-би, да се извличатъ отъ народните творения доводи за съз-
даване на народо-психология. Несъмнено ще се направятъ погрешни заключения
въ нъкои отношения, защото народътъ не представлява една завършена щЬлость;
той подлежи на изменения; търпи развитие. Исторически, социални, стопански и
други промени оказватъ влияния върху нрави, обичаи, възгледи, чувства и манта-
литетъ. Да не се забравя и другъ фактъ: народните творения сж подвижни;
пренасятъ се отъ едно место на друго, отъ единъ край къмъ другъ: даже отъ
единъ народъ къмъ другъ.
Само при тая уговорка можемъ да говоримъ за трънската народна пЪсень, като
отражение на душата на трънчанина. А безспорно е, че трънчанинътъ е вложилъ
въ своята народна пЪсень нещо самобитно, изключително свое. То принадлежи
само нему и на никой другъ.
Позволявамъ си едно малко отклонение: на мнозина е известно четиристишието,
което се п-Ье изъ Софийско: „Отъ Витоша по-високо нЕма, отъ Искъра по-дъл-
боко нЪма, отъ София по-голЪмо н-Ьма“. Що значатъ гЪзи няколко реда? Единъ
наи-бъгълъ анализъ ще посочи много нещо. Въ техъ е отразенъ щЪлъ мирогледъ.
Изразена е душата не на отделенъ човЪкъ, а на една голяма часть отъ българ-
ския народъ. Покойниятъ проф. Боянъ Пеневъ доста основателно ги поста­
вяше, като доводъ при своя анализъ на Бай Ганювата душа. Тесенъ, много те-
сенъ е билъ хоризонтътъ за българина около Искъръ и Витоша. При тогавашния
примитивенъ начинъ на животъ, нито е можалъ да види, нито да научи, че има
по-високи планини, по-дълбоки реки и по-големи градове. Затова бай Ганю е така
душевно ограниченъ и нахално самомнителенъ. Той примира отъ радость, когато
може да покаже своето превъзходство предъ чужденците, което е резултатъ на
неговата ограниченость.

Земеделско-скотовъдски народъ, съ патриархално-примитивенъ начинъ на животъ,
вь полуфеодална зависимость отъ спахии, аги и бейове презъ течение на неколко
столетия, до населението въ Трънския край едва, или никакъ, не сж достигнали
всички преобразования, които даваха новъ видъ на Средна и Западна Европа. Та­
кава е била обществено-икономическата основа, върху която това население е жи-
вЬло и умирало, работило и творило своя самобитна материална и духовна кул­
тура. Нека добавимъ: р-Ьдко хубави природни пейзажи отъ поле и планини, пре-
красенъ климатъ, при който нТма нито адски горещини, нито трудно поносима зима.
Всичко това представлява съвокупность отъ условия, които сж послужили като
основа за изграждане духовния образъ на трънския житель, изразенъ въ народ­
ните му песни. А Трънската народна песень е удивителна. Тя е удивителна, за­
щото откроява изъ себе си най-хубавото качество, което требва да притежава всеко
произведение, било то лично или колективно; то е непосредственостьта. Чиста и
убедителна, тя ни говори за многоликия
животъ на нейните творци, за техните
надежди и разочарования, за техните копнежи къмъ повече радость, щастие и
светлина въ безпросветния имъ животъ. Тя разказва за скритата, потайна и свен­
лива мжка на младата девойка къмъ несбжднати бленове: за мжката на майката,
която е изпратила въ далеченъ гурбетъ свиденъ синъ; тя разказва за неизплака-
ната болка на сестрата, която подобно на древно-елинската Антигона, е готова на
саможертва за щастието на братята си.
Вслушайте се въ гласа на оная млада невеста, която, метейки дворовете, изплаква
на гугутката своя нерадостенъ животъ! Вслушайте се въ жалбите й за онези ху­
бави дни, когато е цъвтела отъ здраве, хубость и радость подъ грижовните ржце
на баща и майка! И ако въ насъ не е затжпело чувството изобщо къмъ красо­
тата въ всеко изкуство, особено въ музиката, ще признаемъ, че това е удивителна

308