Page 308 - trnski_kraj

Трънскиятъ говоръ

Отъ Дим. Ив. Господинкинъ

Въ диалектолошко отношение трънскиятъ говоръ спада къмъ оная голЪма група
западни български говори, въ които стб. Ъ се произнася като е. Той споделя и
други белези, свойствени на крайните северо-западни български говори, въ които
стб. съчетание щ и жд се произнасятъ като ч и ц (дж), а стб. ж — като у.
Границите му не се заключаватъ само въ Трънъ и околията, а прескачатъ админи­
стративния д-Ьлежъ и се продължаватъ на северъ къмъ Царибродско и Бело­
градчишко, а на юго-изтокъ къмъ Брезнишко и Босилеградско *). Освенъ това
той прескача и политическите граници на България откъмъ западъ и навлиза далечъ
въ Сърбия, гдето съставя една неразделна часть отъ източните и южни говори.
Тая целостна група говори, известна въ науката подъ името ч и ц-говори, едната
часть отъ които се намира въ България, а другата въ Сърбия, подбуди учените
да се занимаятъ съ националната имъ принадлежности и даде поводъ за по-обстойно
изучване на фонетичната имъ и формологична страна. Намериха се доста сръбски
учени, които почнаха да твърдятъ на посоки и да „откриватъ“, че тия ч и ц-говори
били чисто сръбски, безъ обаче да навеждатъ за това сериозни езикови данни, те
отиваха по-далечъ даже, като сметаха и много други говори отъ западна България
за сръбски. Техните смели полети, обаче, не постигнаха цельта, понеже за разре­
шаването на такива въпроси се искатъ само сериозни научни доводи. Предприеха
се две нови обиколки по тия области въ сръбска страна, за да може некакъ ужъ
да се дойде до по-приемливи резултати.

Единиятъ пжть това стори Олфъ Брохъ2), а вториятъ пжть г. А БелиН, професоръ
при Белградския университетъ, по който случай написа цитуваното вече съчинение
подъ насловъ: „Диалекти источне и ]ужне Срби]'е“, 1905 г., стр. СХП, 715, 8° х.,
въ което подробно излага споменатите говори откъмъ фонетична и морфологична
страна. За големо съжаление г. БелиН се явява, както тукъ така и на друго место3),
последователи на старото течение, па даже и по-големъ патриотъ, защото въ спо­
менатата диалектолошка карта на сръбския езикъ той отнася къмъ зоната на
сръбските диалекти почти цела югозападна България, като почва отъ Брегово,
Кула, Белоградчикъ, Берковица, Искрецъ та до София, Самоковъ, Кюстендилъ,
Скопие и Призренъ. До колко е неоснователно това, се вижда отъ самите негови,
изложени въ 10 точки сърбизми въ тия наши говори, безъ да знае, че не се срещатъ
въ всички изброени отъ него говори. Като твърди така за западните български
диалекти4), БелиН на първо место туря и трънския говоръ, защото действително
той притежава часть отъ ония сръбски особености, които Б. приписва на целата
западна бълг. область.
Възъ основа на изброените отъ него особености БелиН твърди най-смело, че ч и ц,
говори въ основата си сж сръбски, като отрича мненията на г. г. Б. Цонева, Мла­
денова, па и на други сръбски учени5), които приематъ, че тия говори еж смесени

1) Подробно разграничение на ч и ц-говори дава г. проф. Б. Цоневъ въ статията си:
«Кратко известие за пжтуването ми по западна България презъ 1903 год.“ съ карта:
„Разграничение на говорите въ западна България“, печатана въ „Известия за команди­
ровките на Министерството на Народното Просвещение“, кн. I — 1904 г.
*) Г-нъ Брохъ написа книга за „Югоизточните сръбски говори“ на немски, „01е Ою1ек1е
Дез ЗйсШсНеп ЗегЬпепз“ МД 1 01а1ек1каг1:е. Меп.
2) А. Белиц въ 1906 год. написа студия върху диалектическа карта на сръбския езикъ,
гдето накратко излага мнението си върху изследванията, пачатани въ 1905 год. стр., 17—27
(вж. по-горе).
3) Вж. „Диалектич. карта серб. язьжа“, стр. 19. Казвамъ по-големъ патриотъ, защото
това твърди на „модерни начала“ и не се различава по нищо отъ своите предшественици.
4) В. Карий, „Србща, опис. землье, народа и државе“, 1887 г. Београд, (вижъ за него,
както и за Радий у Младенова „За пограничните говори“, Семинар, изв., стр. 110).
Беличовите възгледи критикува г. Ст. Младеновъ въ „Период списание“, кн. ЦХУ,

ЗП