Page 309 - trnski_kraj

въ смисълъ на преходни говори отъ български къмъ сръбски или дори че съ
български.
Ето споменатигЬ сръбски езикови черти, за които е думата:
!• Общеслав. Ц, сЦ се произнасятъ въ тия говори като Ь’ и I), а отчасти като ч’ и у’.
2. Стб. ъ и ь даватъ единъ глухъ еровъ вокалъ ъ.
3. Стб. ъл, ль, ър, рь даватъ сонатно р. л.
4. Стб. ж минало въ у.
5. Стб. а минало въ е.
6. Стб. е минало въ е.
7. Стб. Ь1 минало въ и.
8. п]’, б), м), б] се изм-Ънявали въ = пл’, бл\ вл’, мл’.
9. сН, II = л.
10. въ въ отворени срички минало въ у.
Освенъ тия особености, като марфологични докази служатъ на БелиН още:
1. Влиянието на меките основи върху твърдите, т. е. окончание е за същ. жен. р.
на а-основи въ род. ед. ч. и въ им. вин. мн. ч.: жен е, руке и пр.
2. Творителенъ падежъ на ом у съществителните а-основи ед. ч.: с и л о м.
3. Окончанието на родителенъ падежъ ед. ч. у местоименията и слож. прилагателни
га: т о г а.

4. Употребата на местоименията }а, ти, он, както въ сръбския езикъ.
5. Употребата на окончанието -м въ 1-о лице ед. ч. сег. вр. у всички глаголи.
6. Окончанието -ху въ 3-о лице мн. ч. въ имперфектъ.
7. Окончанието -ше въ 3-о лице мн. ч. аористъ.
Накрай, за да не отдаде никакво значение на аналитичната употреба на падежите,
употребата на члена и на липсата на инфинитива, БелиН казва за тия особености,
че били съвсемъ осамотени въ споменатите диалекти и че били развити въ бъл­
гарския езикъ подъ влиянието на „разни“ балкански народи (вж. стр. 22 „Диалек-
тическая карта и пр.“). Всичките други основни явления, сир. първите 10 и вторите
особености на тия говори напълно съвпадали съ сръбската фонетика.

По отношение на горните особености, които БелиН смета за сръбски, има да кажа,
и то специално съ огледъ къмъ трънския говоръ, следното:
1. Праславянските съчетания ^ и <1$ се произнасятъ тукъ като ч у и то чисто
гърлено-небно.

2. Стб. полувокали ъ и ь съ се изравнили въ единъ твърдъ ъ, който не минава
въ а, както е въ новосръбския езикъ, сир. не се казва: дан, даж, а дън, дъж.
3. Стб. е се произнася като е, както въ цела западна България.

4. Стб. а се произнася както почти въ целата българска говор, область като е.
5. Стб. Ь1 е минавало въ и, както и въ българския езикъ изобщо.
6. ър, ръ съ минали въ сонатно р, както и въ други бълг. говори, а лъ и ъл —
въ у и то само следъ устни съгласни: вуна, вук, пун, 1 а б у к а.
7. <11, 41 = л, както въ всички незападни славянски езици, следователно и както е
въ целия български езикъ.

стр 444—452: „Единъ сръбски ученъ за говорите въ България“ — рецензия на статията
на Белийа въ „Србски книж. гласник“ бр. 56—68. Белиь остана недоволенъ отъ тоя
заслуженъ отговоръ (вижъ „Источ. и юж. диалект“), затова Младеновъ ниписа по-обширна
статия. „Сръбски или български се говори между Искъръ и Морава“ въ „Славянски
гласъ“, год. VI — 1908, кн. I, стр. 56—64.

312