Page 310 - trnski_kraj

8. Употребата на }а, ти, он е както въ ц-Ьла западна България.
9. Употребата на -м за 1-о лице ед. число у глаголите сег. време е същото както
въ дела западна България и въ други незападни бълг. говори.
вземе за особенъ
10. Окончанието ху за 3-о лице мн. ч. имперфектъ не може да се
морфологиченъ белегъ, защото е следствие на фонетичната замена ж — у.
11. Окончанието ше за 3-о лице мн. ч. аористъ се съгласява съ стб. окончание ша.
12. Въ трънския говоръ съ изчезнали старите падежи, освенъ им., вин. и зват.
както въ целия български езикъ.
съ помощьта на предлога на
13. Дателенъ и родителенъ падежъ се изказватъ
както въ целия български езикъ.
14. Въ трънския говоръ е изчезнала целостната инфинитивна форма.
15. Повелителната форма отъ глаголитъ на Н-ро спреж. има основно окончание е
както въ целия бълг. езикъ.
16. Употребява се членъ при съществителните, който отъ части се скланя.
17. Ударението е както въ българския езикъ.
Отъ гореизложеното се вижда, че некои отъ БелийевигЬ белези, които той взима
за сърбизми,.съ въ същото време и българизми, а на действителните сърбизми
отговарятъ приблизително двойно повече такива чисти българизми, па и отъ по-
големо езиково значение, каквито съ аналитичната флексия и членътъ. Не може,
следователно, възъ основа на 4—5 белега да се твърди, че тая група
наши говори принадлежи къмъ сръбския езикъ.
мимоходомъ поради некои
За трънския говоръ е писано много малко у насъ, и то
диалектични групировки или отделни въпроси изъ областьта на фонетиката и
0 л
морфологията х). Едно целостно описание, каквото сметамъ, че е нуждно, ще се
опитамъ да направя споредъ силите си. Такова до сега не е дадено. Работата на
г. А. Тодоровъ-Баланъ „Западните български говори“ въ Периодич. спис., год. ,
кн. IX—XX, стр. 146, беше предизвикана отъ подигнатия по онова време въпросъ
за националната принадлежность на Трънско и цели да докаже, че тия говори съ
български, а не сръбски, както се твърдеше отъ некои сръбски учени ). О л -
гайки се на некои записани умотворения отъ Трънско и обиколилъ лично тия
места, г. Т. даде една схема на звуковете и формите въ трънския говоръ (вижъ
отъ стр. 149 до 192), обаче, поради недостатъченъ материалъ, що е имало на ръка,
тя е непълна.
Сурови материали има записани отъП. БаикУ™евъвъ "Период .
спис,“ год. 84, кн. XI, стр. 131—140 и кн. XII, стр. 104-113 и 121-124, отъ
г. Живковъвъ „Министер. сбор.“, кн. XXI, материали стр. 1-64: Н а род н и п е с н и
отъ Трънско. 1. Периодически и религиозни. 2. Изъ личния животъ. 3. Изъ челядния
живот ь. 4. Изъ обществения животъ. 5. Характерни думи, изрази, клетви, заклевания
и др.; отъ 3. П, Таманджиевъ въ „М. сбор.“, кн. XXII—XXIII нова редица
кн. 4—5, стр. 15—41.
Тия материали не могатъ да послужатъ за сериозно и научно езиково изследване,
безъ да се погледне на техъ критически, защото има фонетични както и морфо­
логични неправилности.
записвали всичко онова, което имъ се
И тримата записвани съ възприемали и
казвало отъ певеца, а знайно е, че тъкмо песните съ, които най-много се пренасятъ

1) Вж. проф. Цоневъ, Б. „Историята на български ез. Прегледъ върху българските
говори“. М. Сб. и отъ същия : „Разграничение на западните български говори , печат,
в. Известия по командировките ; Т. Флорински : „Славянское племе“, 907. „Шопско-трънско
наречие“.
2) Въ статията си Тодоровъ разглежда книгите на В. МилиЕевик: Кнежевина Срб^а и Кра-
левина Срб^а — отъ 208-213 стр., гдето изкарва, че сръбскиятъ ученъ просто преина­
чава езиковите форми само и само да ги сближи съ сръбските.

Сборнпкъ Трънски край — 40. 313