Page 349 - trnski_kraj

Вепърът че изкопа ковчег и накрути дрва.

Стасал ручъкът. Съга ко1 че га ока?
Вепърът и вукът рекоше на мечкуту: иди га покани да доще.
— Не могу ,ш съм месила (а она не да нече,— несмеш).
Тъгше рекоше мечката и вепърът на вукатога — иди тй!
— 1а съм морън — идо та кла — не могу.
— Иди тй вепре — се обрнуше спремо вепратога.
И он тъка им каза (не смие).

Поканйше 1еднога зшека да йде да ока Мацана на ручък и да му каже дека ока1у
га Меца, Вул’а и Вепра.
Отиде зМекът на ливадуту и наще Лйсу па \у поздрави, а она га праша — што
йма, што праиш?
— Млого Ви здрав1е од Мецу, Вул’у и Вепру (а) и Ви кане на ручък.
— Благодарим, 1а чу кажемъ Мацану и че пощемо.
И йстина пошлй: зшекът напред, а онй по н’ега — Мацан и Лйца.

На сред пут им излете крилато пйле. Мацан се стръкну — улови га.
Ка бутну загьк напред па отиде при Мецу, Вул’у и Вепру.
— Иду ли ? — Иду, йду, но Мацан крилйто лови, а за вас што остаде, куде че се
денете ?
Тъгше мечката рйпи у 1едну крушу, вепърът се укопа у г’убре, вукът у 1едно
зрело жйто — полежотина — се съкри.
До1дбше Мацан и Лйса и затекоше сал Зшу.
Придоше на ручъкът и шднуше малко.
Тамън се понашдоше, Мацан виде пред н’ега на десетйна крачк’е — нешто се мрда.
Рйпи да га улови, а оно било уото на вепратога.

Стйсну вепра за-уо, он рече: квйк; Мацан ка се уплаши, та рйпи у страа низ
крушуту; Мацан нагоре, мечък надоле ка паде — теше си изкара обе очи. И Ма­
цан негге да седй у крушуту, нол рйпи та у житото.
Ка се уплаши и вук — та беж, беж низ н’йвуту преко класове: шибаше га кла­
сове, шибаше, шибаше, та све му огулйше опашку.
После трй-гн’и се ставйше тройцата. Мечката се плаче: мене, каже, ка вати из
крушуту та ме врл’й чък на-земи и обе очи таеше ми излету. Вепърът рече: шве
дека ме муну с-каму.
Вукът рече: ка пуче с-пушку, юве све ми однесе опашкуту.

5. Ко1 за што 1е, да си га работи

ИмалоЛедън муж и 1една жена, па се препрлй.
Мужът 1ишъл саки дън на косйдбу, а жената шетала н’из йжу: месйла леб, бйла
млеко, точйла му бъклицу вино и 1у студйла — све домашн’е работе вршйла.
Расрдйла се жената, па ка отишла да му однесе ручък, га укорйла, дека свуту
работу она вршйла, а он рату1е.
Тъга1 обрне се мужът та во1 рекъл: штбм 1е тъка, йди тй да косиш, а т чу го-
споцу1ем по йжу.
Отиде на косйдбу жената, но нелй не могла да коси, почела на левуту страну

Врже тканйцу на крушу да се беси, зашто че до1де съга муж ве и че 1у утепа —
нелй га напада!

352