Page 370 - trnski_kraj

Дванадесеть годишното сжществуване на вестника е ясно доказателство за по­
стоянството и енергията на неговия редакторъ и издатель Д. К. Карадимчевъ,
който е можалъ да превъзмогне многобройнитЪ материални, морални и технически
препятствия.

Тази му служба предъ олтара на обществото и отечеството, при тогавашните
трудни условия, заслужава най-голема похвала и признателность.
По това време периодически е излизалъ, пакъ редактирания отъ него, вестникъ „ Ерма “.

Често Карадимчевъ е изпращалъ дописки въ ежедневния български печатъ, засе-
гащи въпроси отъ обществения, битовия и културния животъ на трънското окржжие,
подъ псевдонима: С. М. Знеполски, и Д. К. К.
Въ 1906 год. Карадимчевъ издава една малка книжка „Избрани мждри изречения
на велики хора“, а презъ 1912 год. издава тълкуватель-речникъ на повече отъ
10.000 чужди думи въ българския езикъ.

Откриването на печатницата, издаването и редиктирантто на двата вестника, опре-
д-Ьлятъ едно отъ първите места на Карадимчевъ помежду останалите културни
деятели не само на Трънско-Знеполския край, но въ целия тогавашенъ Трънски
окржгъ: БрКзнишко и Царибродско,
Следъ изселването си отъ гр. Трънъ, този скроменъ труженикъ може-би вече да
е забравенъ, но едвамъ сега се преценява огромностьта на неговото културно-про­
светно дело въ продължение на повече отъ 40 годишния му престой въ Трънъ.
Той е, може-би и единъ отъ най-старите живи български журналисти.
Този старъ джбъ, въпреки многото житейски изпитания още стърчи, обърнатъ
къмъ гр. Трънъ, гдето е пожертвувалъ най-хубавите си младенчески години въ
културна работа, заради нашите бащи, деди, заради насъ. Нека се преклонимъ
предъ културното дело на живия 82 годишенъ старецъ Д. К. Карадимчевъ, въ знакъ
на признателность, адмирация и почить, и нека му пожелаемъ дългоденствие.
Между другото, следва да отбележа, че поср-Ьдъ неотслабващия стремежъ за пръ­
скане на всеобща просвета въ Трънското окржжие презъ 1902 год., излиза и пър­
вата стихотворна сбирка отъ трънския народенъ поетъ ЦвКтко К. Радковъ.
Сжщата година въ гр. Трънъ излизатъ и в. „Погледъ“ и „Републикански гласъ“
— редакторъ и печатарь Захарий М. ПЪевъ, но презъ ноемврий 1903 год. ги спиратъ.

Освенъ горните вестници, група бивши трънски бойци еж. издавали, за кратко
време, в. „Булиаръ“.
Историята и развоятъ на печата въ Трънско, е неразривно свързана съ траге­
дията на българския народъ, настжпила следъ Ньойиския договоръ. Западните бъл­
гарски покрайнини бЪха дадени на Сърбия, по чисто стратегически съображения.
Две години следъ тКхната окупация, въ София започна излизането на в. „Западно
ехо“—органъ на емигрантите отъ Царибродско, Трънско, Босилеградско, ГТиротско
и Видинско. Първиятъ брой излиза на 6. ноемврий 1922 г.
По решението на IV редовенъ конгресъ на емигрантите отъ Западните покрай­
нини, отъ 20 май 1929 год. бр. 208, вестникъ „Западно ехо“ продължава да излиза
подъ името „Западни покрайнини“. Неговиятъ последенъ брой излиза на 25 де-
кемврий 1934 год. (год. X, бр. 348).
Презъ месецъ септемврий 1923 год., младиятъ и многообещаващъ трънски житель
— г. Радославъ Тодоровъ, започва издаването въ София на „Трънски край“,
вестникъ за култура, просвета, стопанство и новини. Излизащъ два пжти въ ме­
сеца, ратува за широка просвета; за засилване на стопанското и икономическо
подобрение на Трънско; за поддържане на националния духъ и вера въ поробе­
ното население отъ западния край; за неговото недалечно мирно и справедливо
политическо освобождение. Засега всички жизнени въпроси, като ги разглежда
обективно и критически.
Особена пропаганда въ вестника се прави за свързване на гр. Трънъ съ железница,

373