Page 371 - trnski_kraj

което нещо, поради големите минни богатства, би допринесло материално благо­
състояние на този сега беденъ край, какго и големи ползи на самата държава.
, Нуждата отъ железопътна линия презъ Трънско, отдавна е съзната отъ държа­
вата. Нуждни съ д-Ьла, а не обещания! . . (Изъ статията ва г. Радославъ Тодо-
ровъ, бр. 2).
- 1 • • Железопътно съобщение за Трънско! . . Това е една мечта за трънчани.
1ова е належаща държавна необходимость, за да се спаси Трънско'* (Изъ ста­
тията на Никола Ив. Василевъ. бр. 1). 4
Въ брой 3 е поместено следното мнение на единъ чужденецъ за Трънско, преда-
дено отъ Коста Ивановъ:

„ Презъ месецъ ноемврии 1920 год., имахъ щастието да побеседвамъ по-отблизо съ
н-Ькои членове отъ междусъюзнишката комисия, която определяше сръбско-бъл­
гарската граница. Особено впечатление ми направиха думите на господинъ пол-
ковникъ О р д и я н и, французинъ . . .
„Вашата природа, като че ли е една откъсната часть отъ най-прелестната страна
въ Европа — Швейцария. н
Хубавите балкани, покрити съ дъбови, букови и яворови гори; гиздавите селца,
кацнали тукъ-тамъ, въ полите на планините; малкото Знеполско поле, нагъсто про­
шарено съ големи и малки селца; здравиятъ въздухъ и всичките други прелести,
съ които природата така щедро ви е надарила, ми навеждатъ мили спомени отъ
преживяванията ми въ Швейцария. Удивлявамъ се на работоспособностьта и скъ­
пата неизчерпаема енергия на населението въ този край. Особено съмъ възхитенъ
отъ селата; Клисура, Кострошовци, Грознатовци, Драйнци, Паля и др., които една
велика несправедливости ще остави да умратъ и заглъхнатъ подъ чужда власть,
когато тукъ не виждамъ даже едно на сто чужда народности, освенъ надеждни
и трудолюбиви българи.

И при все това, азъ не мога да не се запитамъ съ болка на сърдце: защо вашата
държава е тъй незаинтересована къмъ този край! Защо не виждамъ тукъ хубави
пътища, жел-Ъзници и други по-културни блага, за да можете и вие, всички въ
България, а и чужденците да се радватъ на тези природни прелести! . .“
Професоръ Иречекъ, за впечатленията си отъ Трънско: „Живописностита на по-
краинината ни изненадваше; това е единъ видъ българска Швейцария“ . .. (бр. 4).
„Местното наречие принадлежи изцКло къмъ западната група на българския езикъ
но се отличава съ особени форми. Негови следи достигатъ на юго-западъ до Ку-
маново и Кратовско. НЪкои форми съ като сръбската, но инакъ фонетическиятъ
морфологическиятъ и лексикалниятъ матерналъ, е чисто български“ (бр. 6).

В. „Трънски край“ излиза две години — до 5 августъ 1925 година, до заминава-
нето на неговия редакторъ за чужбина.
На 12. априлъ 1926 год. вестникътъ наново се явява, но само въ шесть броя. На
30. януарий 1933 год., пакъ излиза, но и този пъть за късо време.

Презъ 1924 год. г. Радославъ Тодоровъ издава и единъ художественъ (цвКтенъ)
календаръ, съ железница въ средата, а въ страни съ насловъ: „Жители на Трън­
ско, не забравяйте вашите поробени братя!
Жители на Трънско, работете за подобрението на Трънския край!“

Господинъ Радославъ Тодоровъ е билъ редакторъ и на в. „Дюлгерски гласъ“ и
впоследствие преминалъ въ в. „Строители“ — органъ на Софийското дюлгерско-
занаятчииско сдружение, който ратува за подобрение на положението на строите­
лите отъ Трънско и България въобще.
За кратко време, презъ 1934 год. въ София излиза списание „Морава“ — органъ
на ц-Ьлокупната западно-покрайнска младежь (Босилеградско, Трънско, Цариброд-
ско и Кулско). Ратува за културното издигане на членовете на младежкия съюзъ •
да осветлява не само българското общество, а и европейското, по западно-покрайн -

374