Page 460 - trnski_kraj
P. 460
И действително, требва да се хвърли единъ внимателенъ погледъ върху днешна
София и другите по-големи и по-малки градове и селища въ България, следъ
освобождението, за да се види колко велико и вечно е далото на майсторигЪ-
строители отъ Трънско. Дворци, обществени, частни и други постройки удивля-
ватъ всеки българинъ и чужденецъ, а новите съпритежателски домове даватъ
вече европейски видъ на нашата столица.
Но делото на трънчанина-строитель е толкова по-скжпо и мило, когато ще требва
всеки да узнае колко скроменъ, колко непринуденъ и колко непридирчивъ е той
въ своите отношения съ другите
хора-домостроители. Повечето отъ
майсторите-строители отъ Трън
ско сж съ много малко образо
вание, а по-старите сж почти,
или съвсемъ неграмотни. Но въ
преки това, човекъ се удивлява
отъ техната колосална паметь и
умствени способности, като вижда
какви големи постройки извър-
шватъ те, съ каква точность се
изпълняватъ всички технически
планове и колко добри финанси
сти сж тези полуграмотни, или
съвсемъ неграмогни трънчани-
строители.
Чувството на другарство и на ко
лективна работа, сжществува до
висша степень въ трънчанина-
строитель. Известни сж странству-
ванията на трънските майстори.
Майстори отъ Трънско изграждатъ
съпритежателски жилищенъ домъ
въ София
Влашко, Ромъния, Сърбия, Турция, Персия, Египетъ, а даже и по-далечни страни
знаятъ какви ценни заложби има трънчанинътъ като майсторъ-строитель. Въ всич
ките си странствувания трънскиятъ строитель почти никога не отива самъ, а на
групи отъ по 5, 20, 50, а по некога сто и повече майстори, калфи, чираци, нара
мили бичкия и други инструменти на гърба си, отиватъ скромно и тихо, безъ осо
бени претенции, да изграждатъ дворци, обществени и частни сгради. Като жерави
единъ следъ другъ, те бавно крачатъ за да изграждатъ бързо материалната култ
тура на България. И оттамъ на трънчаните-строители често пжти на присмехъ
казватъ: „Къръ, къръ...“. Но това не ги смущава. Те — здравите и бодри май
стори, ходятъ, бродятъ, печелятъ и мизерствуватъ, но безспиръ и неуморно градятъ
и творятъ.
Това сж те — трънските майстори-строители. Слава на техъ!
Ето какъ единъ нашъ младъ поетъ е възпелъ трънчанина-дюлгеринъ.
463
-

