Page 460 - trnski_kraj
P. 460

И действително, требва да се хвърли единъ внимателенъ погледъ върху днешна
               София и другите по-големи и по-малки градове и селища въ България, следъ
              освобождението, за да се види колко велико и вечно е далото на майсторигЪ-
               строители отъ Трънско. Дворци, обществени, частни и други постройки удивля-
               ватъ всеки българинъ и чужденецъ, а новите съпритежателски домове даватъ
               вече европейски видъ на нашата столица.
               Но делото на трънчанина-строитель е толкова по-скжпо и мило, когато ще требва
               всеки да узнае колко скроменъ, колко непринуденъ и колко непридирчивъ е той
               въ своите отношения съ другите
               хора-домостроители. Повечето отъ
               майсторите-строители отъ Трън­
               ско сж съ много малко образо­
               вание, а по-старите сж почти,
               или съвсемъ неграмотни. Но въ­
               преки това, човекъ се удивлява
               отъ техната колосална паметь и
               умствени способности, като вижда
               какви големи постройки извър-
               шватъ те, съ каква точность се
               изпълняватъ всички технически
               планове и колко добри финанси­
               сти сж тези полуграмотни, или
               съвсемъ неграмогни трънчани-
               строители.
               Чувството на другарство и на ко­
               лективна работа, сжществува до
               висша степень въ трънчанина-
               строитель. Известни сж странству-
               ванията на трънските майстори.















               Майстори отъ Трънско изграждатъ
               съпритежателски жилищенъ домъ
               въ София




               Влашко, Ромъния, Сърбия, Турция, Персия, Египетъ, а даже и по-далечни страни
               знаятъ какви ценни заложби има трънчанинътъ като майсторъ-строитель. Въ всич­
               ките си странствувания трънскиятъ строитель почти никога не отива самъ,  а на
               групи отъ по 5, 20, 50, а по некога сто и повече майстори, калфи, чираци, нара­
               мили бичкия и други инструменти на гърба си, отиватъ скромно и тихо, безъ осо­
               бени претенции, да изграждатъ дворци, обществени и частни сгради. Като жерави
               единъ следъ другъ, те бавно крачатъ за да изграждатъ бързо материалната култ
               тура на България. И оттамъ на трънчаните-строители често пжти на присмехъ
               казватъ: „Къръ, къръ...“. Но това не ги смущава. Те — здравите и бодри май­
               стори, ходятъ, бродятъ, печелятъ и мизерствуватъ, но безспиръ и неуморно градятъ
               и творятъ.

               Това сж те — трънските майстори-строители. Слава на техъ!
               Ето какъ единъ нашъ младъ поетъ е възпелъ трънчанина-дюлгеринъ.



                                                                                                    463
                                                                                                     -
   455   456   457   458   459   460   461   462   463   464   465