Page 42 - trnski_kraj

Северно отъ Бусинци, по пжтя къмъ Трънъ, хълмовете сж наети главно отъ жъл­
теникави кристалинни шисти, между които има вложени и зеленикави такива.

Низкото равнище на Знеполе е заето отъ наносъ и насипъ на р. Ерма. Въ пролома
за Трънъ, източниятъ хълмъ отъ южната му страна, низко, е п-Ьсъчникъ (тъмно-
сивъ триасовъ варовникъ). Тънкослойните варовици и варовито-мергелни и гли­
нести материали съ вжглища (Бабинъ мостъ), въ пролома заематъ по-широкото му
разкритие, но въ високите му отдели варовикътъ е дебелослоенъ, повръхностно
неправилно разяденъ, а вжтрешно съ подземни кухини-пещери Такъвъ той остава
и въ града, около моста и надъ него.

2. Трънъ, Брезникъ, Батановци. Отъ Трънъ по шосето започватъ черве­
никави мергелови и мергелно-песъчникови скали, следъ които конкордантно върху
имъ се разполагатъ сиви тънкослойни глинести и мергелови варовици, които, по
видъ, се схождатъ съ ония отъ трънския проломъ, ю.-з. отъ града. Презъ тия
варовици, въ високото на пжтя, се срещатъ сиво-синкави песъчници, на места
слюдени, съ прислойки отъ глинестъ и мергеловъ материалъ. По изгледъ, той
се схожда съ песъчника около Петачинци — Искровци. Той съответствува на
юрски материалъ. Варовиците тукъ сж съ с.-з. направление и наклонъ до 30°
както и песъчниците.

I оре, въ билото на пжтя до сградата, започватъ другъ, по младъ, типъ варовици,
съ с-и. направление и с-з. наклонъ до 25°. Заематъ високите планински гребени
на Гребенъ планина, Парамунъ, Любаша и др. Презъ техъ си е пробила пжть и
р. Ябланица, която се влива въ Ерма при Петачинци. Варовикътъ тукъ е въ дебели
слоеви маси, повръхностно неправилно напукани, разядени, грапави, кавернозни и съ
големи пещери изъ техъ. Той, по боя, е белъ до сивъ баремски варовикъ, но на
места повръхностно зачервенялъ отъ 1егга гоза, която съдържа въ себе си.

Презъ моста на р. Ябланица, кждето се разделятъ пжтищата за Царибродъ и
Брезникъ, въ посока на последния, въ низкото, отъ двете страни на речното легло,
започватъ да се показватъ синкави песъчници и глинесто-песъчникови материали,
които облагатъ полите на високите хълмове. Те, отъ северната страна на пжтя
въ видъ на тесна и цела ивица, се простиратъ до село Филиповци, но отъ югъ
прекжсаатъ и стигатъ до Парамунъ, кждето изъ техъ се показватъ тънкослойни
вжглища. Тоя видъ материали сж по-млади отъ баремските варовици въ клая; те
сж госавски образувания

Презъ Филиповци, до къмъ колибите Брайковци и до Парамунъ, низината на кот­
ловината е заета отъ тъмни и сиви тънкослойни песъчници, съ примесъ на гли­
нести такива. Източно отъ Парамунъ, те свръшватъ съ сиви червеникави тънко-
слойни плочести мергели и мергелови варовици, съ с.-и. наклонъ до 2СР. Тия материали
се простиратъ до Бабските ханчети, въ тъмно-синкави еруптивни андезитови туфи.
Южно отъ техъ, къмъ Лялинци и източно къмъ билото Букова-глава, отново се
разкриватъ мергелните и мергелно-песъчникови маси, но съ по-тъмна боя, на мЬста
компактни и сбити, а другаде ситно здробени.

Отъ такъвъ материалъ е заетъ западниятъ склонъ на хълма Букова-глава, до къмъ
средата му — при кантона.
На югъ отъ него, (Лялинската река и с. Ребро) низките части сж заети отъ песъч­
ници, мергели и мергелови варовици, а високите планински върхове сж баремски
варовникъ. Отъ тия песъчници и мергели е заето землището между кантона и
билото Букова-глава и самата Букова-глава, само че отгоре сж покрити съ почвенъ
слой, а сж открити въ низките части, долищата и изкопите на пжтя.

3. Трънъ, Секирица, Врабча. Теренътъ между Трънъ и Секирица е описанъ
въ предидущия пунктъ 2. Съ преминаването на моста при Секирица, къмъ Врабча
започватъ ситнозърнести песъчници, отъ госавски типъ, които сж продължение на
ония, подъ филиповските кошари. По-високо, по сжщия пжть, се разкриватъ чер­
вени пясъчници, следъ които се явява гжетиятъ баремски варовикъ, продължение
отъ Драговска могила, неправилно напуканъ и разяденъ. Презъ гребена на Враб-
чанското землище се явяватъ тънкослойни и глинесто мергелови шисти. Въ самото

44