Page 515 - trnski_kraj

съ заточение отъ турската власть въ Цариградъ. Колко време
е продължило изгнанието му и какъ то е било проведено лип-
сватъ точни данни. Предполага се да е билъ освободени поради ди­
пломатическата намеса на Русия — чийто верски апостолъ е билъ
въ Черна Гора и Босна, страни, отъ политическата и духовна сво­
бода на които Русия е имала съображения да се интересува. На-
стжпилите по-късно международни събития, при които всички тия
славянски страни, последователно добиха свободата си при непо­
средственото политическо и военно съдействие на Русия — по-
твърдяватъ тая мисъль.
Макаръ отрастналъ духовно въ чужбина, съзнанието за пационал-
ната му принадлежность не угаснало. Кръвьта вода не става. Лю-
бовьта къмъ родината, дългътъ къмъ земята, кждето за първи
пжть е вид-Ьлъ и опозналъ света, синовната обичь и зовътъ на
страдащите въ своето поробено отечество, го довеждатъ въ родното му огнище къмъ
1830 година. Израстналъ въ борбата, въоржженъ съ най-мощното оржжие — просветата и
ютовностьта беззаветно да служи на църквата, апостолското му сърдце и високопро-
светения му духъ раздвижвагъ завареното въ Трънъ и околията политическо и духовно
мъртвило, установено отъ турската власть. Словото на ученъ монахъ, подвигътъ на смелъ
борецъ, примерътъ на истински последователь на Христа, повдигатъ и обединяватъ бъл­
гарите около светата Христова църква — събуждатъ отъ летаргиченъ сънь националното
съзнание и чувството на любовь къмъ родното.
Наскоро следъ идването му въ родния градъ Трънъ, архимандритъ Мисаилъ, по на­
стояването на тогавашните трънски първенци приелъ управлението и стопанисването на
Мисловщичкия манастиръ „Св. Богородица“.

Светата обитель била твърде бедна. Съ свои лични средства, каквито припечелилъ презъ
странствуването си, особено отъ Дечанския манастиръ, той направилъ основенъ ремонтъ
на самата църковна сграда и пристроилъ околни постройки; съ своя трудъ и средства
сжщо умножилъ добитъка, манастирската земя и благоукрасилъ манастира.

Когато се изнесе 100-годишнината на манастира и неговата история, която предстои да
се отпразднува, подробно ще се изясни и делото на именития нашъ съгражданинъ архи­
мандритъ Мисаилъ.

Народниятъ труженикъ не си затваря очите въ стените на св. обитель. По това време и
храма „Св. Петка“ въ Трънъ е билъ една развалина (хралупа). Въ душата на родолю­
бивия архимандритъ се поражда мисъльта да издигне масивна църква, каквато е днешната
каменна църква край р. Ерма, „Св. Петка“. Това той сторилъ пакъ съ свои лична средства,
съ помощьта на свои 1 е братя по рождение, съ помощьта на чорбаджи Пея и хаджи
Никодимъ, както и съ доброволните помощи на населението отъ града. Новопостроениятъ
храмъ е билъ тържествено осветенъ отъ Нишкия владика на Петковденъ, 1853 година.
На 8 ноемврий с. г., за нещастие, пада големъ (дебелъ) снегъ, който поради некаква
грешка на майстора-строитель на храма пропуква покрива, но това не сломило духа на
създателя му. Веднага падналиятъ покривъ се изгражда наново — по солидно, като сжще-
временно до храма архимандритъ Мисаилъ построилъ и училищна сграда, която е била
и първото българско килийно училище въ Трънъ

За всичко това свидетелствуватъ надписите поставени вжтре и вънъ на храма „Св. Петка“.
Вжтре въ черквата на иконостасията, върху големата св. икона „Успение Богородичино“,
отдолу, пише : „Архимандритъ Мисаилъ ктиторъ двема церкви: мона-
стиръ Мисловщички — пресветая Богородица и сей храмъ Св. Пре-
подобная Параскева“. До самия надписъ, въ долния десенъ жгълъ на иконата е
изографисанъ ликътъ на самия Мисаилъ държащъ въ ржце двете църкви. Подъ образа
на „Успение Богородичино“ пъкъ пише: „Сей образъ архимандритъ Мисаилъ
оть рода Байкушеви ще до...църкви ктиторъ бистъ, перво во обнови
монастира Мисловщички въ 1830 година и второ обнови сей храмъ —
Светая Преподобная Параскеви въ 18 окгом. 1856 година“.
Надъ главните външни врати на храма отъ северъ, е издълбанъ на камъкъ на старо-
български езикъ следния надписъ:

518