Page 578 - trnski_kraj

веждатъ съ конвой въ Скопие, гдето предава на тамошнит-Ь власти ц-Ьлата парична на-
личность, а следъ завръщането си отъ тамъ, заема пакъ сжщата служба до 1898 год.
За непрекъсната си ковчежническа тридесети годишна безукорна и честна служба, бива
награденъ отъ Царь Фердинандъ съ дипломъ и орденъ за гражданска заслуга, а отъ Мини­
стерството на финансиигЪ — съ благодарственъ адресъ.
Следъ службата си, Гюро Колевъ Байкушевъ се отдава на овощарство и мелничарство.
Неговата мелница и градината до нея бЪ най-уредения имотъ въ Трънъ по течението на
река Ерма.
Оггледалъ и далъ възпитание и образование на 7 деца, изпълнилъ доблестно дълга си
къмъ своята Родина, той умира на 1913 год. Неговото име требва да бжде запомнено
отъ поколенията.
Левъ Т. Петричевъ

Полковникъ Григоръ Цоневъ Тричковъ

Роденъ 1864 г. въ будното с. зеленигра;ъ Трънско. Той е
първия офицеръ отъ цТлата трънска область, произведенъ под-
поручикъ на 30 августъ 1885 г. — навечерието на Сръбскс-
българската война. Последната той изкарва въ редовете на Бдин-
ския полкъ, командванъ отъ бележития пълководецъ капитанъ
Мариновъ, чиято изключителна лична храбрости при пробива и
отчаяната защита на Врабча срещу целата Шумадийска дивизия
на 3 и 4 ноемврий, спаси отъ пленяване Трънския отредъ при оттеглюването му въ
Брезникъ, по заповеди, въпреки победите при Малкия Руй. Подпоручикътъ се калява
бойно за втори пжть въ страшния щурмъ на Три-Уши, гдето доблестниятъ му полкови
командиръ пада убитъ предъ веригите, които лично водеше къмъ победа и слава.
Виделъ личния примеръ на своя началникъ предъ образа на смъртита, каленъ още въ
ранна възрасти отъ смъртоносния огненъ вихъръ, получилъ бойно кръщение на двадесети
и първата си годишна възрасти,- този младъ офицеръ узрева напълно за великото пред­
назначение, което Отечеството възлага на войската.
Съ любови и себеотрицание, црисжщи въобще на трънчанина, Григоръ Ц. Тричковъ под-
готовлява бждещите защитници на България презъ годините 1887 до 1891 въ Варна —
8 Приморски полкъ, като поручикъ и капитанъ, а отъ тогава до избухването на Балкан­
ската, война службата му преминава въ гарнизоните на Разградъ, В.-Търново и Враца,
гдето добива чиновете майоръ и подполковникъ.
Когато българскиятъ валякъ трошеше веригите на робството по пределите на южна Тра­
кия и по Одринско, подполковникъ Гр. Ц. Тричковъ се показа достоенъ за първия си
полкови командиръ. И той, като хероя при Врабча и Три-Уши, лично води войниците си
къмъ победа и слава. Така, при върховната атака на страхотните твърдини на Одринъ,
подполковникътъ пада раненъ. Още незакрепналъ, връща се въ войската, вече полковникъ,
командиръ на 71 полкъ, когото командва до завършека на Съюзническата война. На
20. IX. 1913 г. той отива въ запаса.
При новия устремъ на българската бойна стихия — Европейската война 1915 — 18 г. — пол­
ковникъ Гр. Ц. Тричковъ е пакъ на бойната линия до края на войната.
Този ветеранъ отъ великото време има щастието да изживее упоителните радости отъ
удивителните постижения на българския вбйникъ, но има и нещастието да види страшното
крушение на българските идеали по вината на едно недъгаво политическо ржководство,
което обърна паметните победи въ две народни катастрофи!

581