Page 575 - trnski_kraj

Като продължихме разкопката на 20 метра на с. и. отъ стените на поменатата
стая, бликна нова сгруя топла вода, която по количество бЪ равна на оная, що се втича
въ басейна. На 20—30 метра на ю.и. отъ последния бидоха разкопани и открити само часть
отъ много дебели каменнотухлени стени, които, много вероятно, изглеждаха да сж огъ
нЪкой великолепенъ дворецъ, съ лице обърнатъ къмъ ю. и., предъ който се разкрива
чудно хубава природна гледка.

Както предполагахме още преди разкопката, точно, та и много повече отъ това, излезе
вЪрно, че въ тия постройки и баня буенъ животъ е кипЪлъ и щастие е цъвт^ло.
Сирехме за по нататъкъ разкопките на дру1и басейни и здания. Поканихме кмета и той
постави охрдна на откритото, съставихме протоколъ за намерените старини, опаковахме,
подпечатахме и ги изпратихъ въ Министерството на нар. просвета съ докладъ за извърше­
ното отъ насъ по разкопката, дадохъ и мотивирано мнение, отъ колко големо значение ще
бжде за икономическото подигане на бедния Дереколъ, па и на целия Трънски край, ако
Министерст вото отпустне веднага нуждните суми и изпрати ржководитель, за да се довършатъ
разкопките, а преди всичко да се възстанови покривътъ (кубето) на басейна, за да може
да почне използването на банята веднага.
Министъръ тогава бе именигиятъ професоръ Д-ръ Ив. Шишмановъ, който бе оста-
налъ много доволенъ отъ работата ни, та съ официално писмо презъ 1-та половина на
м. май 1904 г. чрезъ дирекцията на кл. училище въ Трънъ изказа писмената си благо­
дарности на менъ, Дилберовъ и Байкушевъ за всичко онова, което бехме направили по
Откриването и разкопаването на банята. По всичко изглежда, че тукъ още преди хри-
стянската епоха е живелъ при най-разкошна обстановка некой големъ римски управи­
тели, представители на императора въ тоя съ важно стратегическо значение край. Некое
страшно земетресение е съборило всичко — и двореца и банята. . .
Минаха дълги години, Министерството почти нищо не предприе, обаче, населението отъ
личенъ опити се увЪри, че банята е извънредно много л-Ьковита, почна да се стича не
само отъ Трънско и Царибродско, но дори и отъ Софийско и намираше облекчения
и излекувания на разни болести, неджзи, и то при откритъ басейнъ. Предприемчиви и предвид-
ливи хора отъ разни м^ста и отъ София накупиха около банята много м"Ьста за
хотели и вили.
СелянитЪ отъ Звонци и други села бързо подобриха поминъка си, като продаваха вече
на по-добри цени съестни продукти на курортистит-Ь, които б-Ьха образували ц-Ьлъ лагеръ
отъ палатки и катуни съ черги и рогозки около банята.

Посетихъ я презъ сжтцата ваканция отново, престояхъ тамъ десетина дни. Селяните ме
посрещнаха най-радостно, и, за да изкажатъ признателностьта си за моето съдействие по
откриването на банята, постоянно ме гощаваха съ нрЪсна Руйска пъстърва и пилета
Азъ лично се увЪрихъ, че банята е не само силно лековита, но и чудно действува за
подмладяване на човека.
Следъ Ньойиския договоръ сърбит-е я окупираха, проучили веднага и намерили, че дей­
ствително е извънредно л-ековига, свързали я съ железница съ Царибродъ чрезъ живо-
писния Погановски проломъ и манастиръ, направили най-модерни хотели, казино и вили
разкошни около нея, продължили разкопката и открили действително още единъ
басейнъ...
Звонци станало първокласенъ курортъ. Продължили жрл-Ьзницата до самото подножие
на Руй, до с. Вучид-Ьлъ, за да пзползвать гол-ЪмитЪ каменновжглени залежи отъ най-
чистъ антрацитъ тамъ, чиито откриватель съ запазенъ периметъръ, даже и концесия
6Ъ пакъ нашъ трънчанинъ, известниятъ по своитЬ бактериологични изследвания и от­
крития, като бацилусъ булгарикусъ въ киселото млЬко и др. — д-ръ Стаменъ
Григоровъ, отъ с. Изворъ.

Покойниятъ Младенъ Дилбеоовъ имаше двама сина, отъ които по-малкиятъ, Борисъ,б-Ь убитъ
въ войната, а по-гол-Ьмиятъ, Иванъ М. Дилберовъ, юристъ, много даровитъ журна-
листъ и съ многообещаваще и блестяще бждеще момъкъ, стана жертва на автомобилна
катастрофа презъ 1926 г., близо до София.

578