Page 577 - trnski_kraj
P. 577

мото отделение, казваше Зах. Вълчевъ, това дължа първо на даскалъ Цоню, отъ когото
                 добре разбрахъ граматиката и се предадохъ на самообразование“. Мнозина адвокати,
                 мнозина офицери, учители и свещеници това твърдятъ. Той на мнозина много даде, а за
                 себе си остави само едно добро име на учитель — нищо друго. Отъ неговата школа ще
                 посоча като по-важни личности, отъ с. Зелениградъ: гюлковникъ Григоръ Тричковъ, първи
                 офицерски випускъ, Георги Тричковъ, аптекарь, Ставри Младеновъ, учитель-педагогъ и из­
                 датели на учебници, Сотиръ Календеровъ отъ с. Милославци, адвокатъ и отъ първа ве­
                 личина общественикъ и др.

                 Той имаше дарь слово и критически погледъ върху много обществени въпроси. Смело
                 говореше и въ политиката се вдълбочаваше, за това си 61; спечелилъ прозвището „Бис-
                 маркъ“. Завърши жизнениятъ си пжть презъ 1925 год.






                               ■ ■



                                 ЦГ 181
                                 Л'
                                          Гюро А. Байкушевъ
                            гЛ й
                                       9 Роденъ 1830 год. въ Трънъ. По духовни заложби и характеръ
                                         той коренно се различава отъ буйния си по-голТмъ братъ
                              1 ш**       Иванчо. Още отъ ранна детска възрасти Гюро е хрисимъ, лю-
                         '(‘1 V ат       бознателенъ, смиренъ, трудолюбивъ, сериозенъ и съ явни при­
                         1/#              родни дарования, които му качества способствуватъ да завърши
                                         въ късо време съ блестящъ успЬхъ тогавашното килийно обра­
                                         зование, а освенъ това, къмъ юношеските си години, усвоява лите­
                 ратурно — да чете и пише — и турския езикъ, едно твърде редко явление за тогаваш­
                 ното време. Но това, което резко го отделя отъ средата всрЪдъ която е живЪялъ, е не­
                 говата пословична мълчаливости, даже и предъ своето семейство; съ това може да се
                 обясни липсата на подробни сведения за неговия животъ.

                 Естествено, този ученъ, почтенъ, начетенъ младежи привлича вниманието, почитита и
                 обичита не само на сънародниците си, но и на турските власти, които го поканватъ и на-
                 значаватъ въ 1868 г. на службата окржженъ ковчежникъ. Но преди това Гюро К. Байкушевъ е
                 въ обществото на най-виднитЬ борци за народни свободи. Имайки безграничното доверие
                 на турската управа, той много пжти спасява отъ преследване и мжчения провинени предъ
                 властита народни деятели и бунтовници, много пжти предотвратява замислени и подготвени
                 издевателства надъ раята и нейните защитници, много пжти прекъсва нишките на тур­
                 ското разузнаване. И всичко това съ тактъ и дипломация, безъ да навлече подозрение върху си.
                 Задушевната му близость съ Димо Р. Патричевъ и Тако Пеевъ го бе поставила въ цен­
                 търа на съзаклятието срещу империята на Падишаха. Той бе най-доверения човекъ на
                 образувания въ Трънъ отъ Д. Общи, така наречения, Власински (Трънски) революцио-
                 ненъ комитетъ; това абсолютно е установено отъ Т. Пеевъ и Д. Петричевъ. И така,
                 играейки тази двойствена роля, залагайки своята и тази на брата си Иванчо глави, мъл-
                чаливиятъ Гюро, заедно съ другия мълчаливецъ даскалъ Димо, невидимо и подъ маската
                 на хрисими и верни султанови раи, доизплитаха Мрежата на големото съзаклятие на
                дякона Левски по пределите на Трьнско, Пиротско, Нишко, Лесковачко и Вранско отъ
                 1869 до 1873 год. — до обесването на Левски и Д. Общи.

                 Осуетяване на въстанието 1873 г. и разкриването на големия заговоръ по другите краища
                 на България бе поставило въ смутъ бунтовниците въ Трънско, съ каквито беха осеяни
                почти всички села на областьта. Турците, обаче, не успеха да вдигнатъ булото и над-
                 зърнатъ въ тайните на трънския комитетъ, благодарение мълчанието на главните
                бунтовници и съдействието на Гюро, макаръ, че некои отъ техъ, като Димо Петричевъ,
                да беха и арестувани по подозрение или вследствие на недоказани обвинения.
                 До освобождението, Гюро К. Байкушевъ бе винаги въ челните отреди на всеко нацио­
                 нално начинание. При окупацията на Трънско отъ сърбите 1878 год., турците го за-


                  580
   572   573   574   575   576   577   578   579   580   581   582