Page 576 - trnski_kraj

Презъ време на Световната война той бк па висока
служба въ Губернаторството ни въ Нишъ и главеьъ ре-
дакторъ на в. „Моравски гласъ“. По енергичностъ,
дарби и любовь къмъ родината той по всичко, въ по-
висока степень, напомняше баща си, който приживе се
считаше съ това много гордъ и щастливъ.

Къмъ края на световната война, презъ 1918 г., когато
б-кхъ се завърналъ отъ лекуването си въ Австрия и Гер­
мания и бехъ назначенъ за п. комендантъ на гара Нишъ,
най-често го виждахъ да кръстосва цело Моравско и
неуморно да събира отъ по-старите хора тамъ фолклорни
и етнографски материали, печаташе песни и други на­
родни умотворения съ пламенни статии-коментарии,
за да изясни и предъ най-големите и заблудени шови­
нисти, че населението въ Моравско по всичко е чисто
наше — българско. Следъ войната той редактираше и пе­
чаташе на собствената си най-модерна тогава печатница въ Иванъ М. Дилберовъ
София,—съ хромо лито и цинкография—най-големия ИЛЮ-
Строванъ у насъ в. „Политика“.

Хр. Марковъ Врабчански

Кратки биографически очерки на нгькои забележителни лич-
ности изъ миналото на с. Зелениградъ, Трънско.

Между първенците на село Зелениградъ, преди 110 години сж се подвизавали двама
братя Радованъ и Тричко. Между техъ е имало съревнувание за издигане на селото въ
културно отношение. Закърмени отъ епохата на възраждането, те не закъснели да се
вслушатъ въ зова на О. Паисия. Търсили учители за своите деца и ги намирали въ
лицето на некои монаси отъ Св. Рилска обитель, които, като изповедници и таксиоти, сж
отседнували въ техния домъ. Единъ огь синовете на дедо Тричко, Което, следъ като
билъ упражненъ горе-долу въ наустницата и псалтиря, станалъ свещеникъ въ възобнове­
ната огъ сжщите братя църква „Св. Николай“, презъ 1533 г., която и днесъ сжществува.
Незакъснелъ и дедо Радованъ да отдаде на служба Богу сина си Павла. Неговата под­
готовка била по-солидна. Сгоялъ е дълго време въ Цариградъ, владеялъ много добре
гръцки езикъ и въ 1845 год. билъ ржкоположенъ за свещеникъ. И той станалъ втори
енорийски свещеникъ въ с. Зелениградъ, което тогава е броило 60 кжщи. Завеждали сж
и други села. Следъ смъртьта на попъ Което, наследилъ го синъ му свещеникъ Златанъ,
който свещенодействува до 1900 г. Ржкоположенъ билъ презъ 1860 г.
Въ унисонъ съ грижите имъ за църковното дЪло сж следвали и тия за откриване ки­
лийно училище. Грамотностьта на мнозина старци, които, познавамъ, ме навежда до за­
ключението, че къмъ 1840 година е имало училище въ с. Зелениградъ. За пръвъ учи-
тель се споменува попъ Никола Тошкинъ. Следъ него — за н-Ькой си учитель Никола отъ
Разлога. За пръвъ пжть селото се е сдобило съ свой мТстенъ учитель Цоню Т. Стан­
кова. Къмъ 1866 година изпъква съ своите дарби въ килийното училище тоя младежь.
Попъ Павелъ оженва своя внука за него и го назначаватъ учитель. Така излиза на учи­
телското поприще тоя даровитъ младежь, за да продължи съ р-Ьдка преданость и любовь,
до 1921 година, това трудно дело. Въ първите години следъ освобождението ни той е
усъвършенствувалъ своите знания въ временните педагогически курсове, подъ ржковод-
ството на Архимандритъ Зиновий Петровъ. Така че нищо не му липсваше да бжде единъ
отъ най-прочутигЪ за времето си учители въ Трънския край. Той 6Т настойчивъ и >влека-
теленъ преподаватель. Съ вещъ педагогически тактъ приковаваше вниманието и въплъ­
щаваше знания въ учениците. „Ако се издигнахъ до положението началникъ на Пенсион-

579