Page 573 - trnski_kraj

<

Учителствалъ е въ следните градове и села: въ 1(арибродъ
2 години, въ Трънъ 17, въ с. Звонци 5, въ с. Труковци 4 и въ
с. Казичане 17 години, преди учителствуването си е билъ 5 го­
дини финансовъ чиновникъ.
Презъ 1922 г. въ последното село, за ползотворната му учи­
лищна и обществена дейность, плодъ на която е била и построй­
ката на хубава училищна сграда тамъ, селяните му уредили
тържественъ юбилей за 50 годишната му просветна и държавна
служба и''билъ награденъ съ орденъ за гражданска заслуга.
Макаръ и да бе учитель отъ по-старата школа, съ своята енер-
гичность, любе знателность да следи непрекженато съвременната
педагожка мисъль, съ своята жизнерадость и по-дълга житейска
оиитность, той не само че не отстжпЕаше въ никое отношение
въ училищната си и извънучилищна дейность на по-младите си
Младенъ 3. Дилберовъ колеги, но често даже надминаваше мнозина отъ техъ съ своето
постоянно трудолюбие и ентусиазъмъ въ работата си.
При вс-Ько почнато училищно или обществено дЬло той винаги влагаше нещо свое, нещо
ново, плодъ на личната му опитность и дълга приктика, — съ една речь той се стремеше
да бжде творедъ, обичаше оригиналното и бе врагъ на теркове и копирни работи.
По тоя начинъ той чосто импровизираше и затова работеше всякога съ възторгъ. Тая
му характерна черта се проявяваше много често и въ личния му животъ и привличаше
като съ магнитъ симпатията и на ученици и на общество. Така: много живо си сиомнямъ,
съ каква радость и съ какво възхищение още преди половинъ в-Ькъ ние, децата, па и
възрастни отъ Трънъ до Проданча, го гледахме какъ мина съ сватбата си презъ
селото ни: съ 30—40 конници, укичени съ сватбарски дарове, съ много гайди, а начело
имъ следъ байрака бе самиятъ той съ булката, възседналъ шаренъ конь сж-
щински Шарко на Крали Марко! ...
На Мл. Дилберовата прозорливость и енергичность се дължи главно откриването и раз­
копаването на прочутата много лековита и силно радиоактивна минерална баня въ с.
Звонци, Трънско, сега въ Югославия.
Къмъ началото на 1904 год., когато той бе учитель тамъ, дойде при мене въ Трънъ,
дето бТхъ директоръ на класното училище, и ме помоли да му съобщя най-искрено, да ли
съмъ слушалъ като студентъ лекциите по археология и нумизматика на професоръ
Добруски и като му дадохъ доказателства, че предположението му е вТрно, той ми до­
вери подозрението си, че въ Звонци се криела нТкаква старина и ме покани да отида
въ селото и да проуча въпроса.
Заминахме и двамата още на следната сутринь и тамъ прертояхъ 3 дни. Още отначало
ми направи силно впечатление особената, неестествена форма на единъ високъ хълмъ до
селото. Проучихъ най-внимателно и цТлата му околность. Обаче, у селяните никакво
предание, никакъвъ старъ сиоменъ за никаква старина тамъ! Те ми съобщиха имената
на нТкои интересни съседни на хълма местности: „Стражата“, „Кошутнякъ* и др. а
на втория день въ единъ най-гжстосплетенъ храсталакъ открихъ няколко лози, -еднички
въ ц-Ьлата околность, подив-Ьли съвсемъ отъ дългите векове. А тъкмо насреща вели­
чествено се издига старото Ясеновд-Ълско кале. Тия и още н-Ьколко други сведения ме
увериха, че ггЬкога тукъ животъ е кишЬлъ: живели сж много важни хора, които сж
поставяли стража да наблюдава къмъ Погановския проломъ, жив4>яли сж охолно, като
сж имали всТкога и месо отъ сърни (кошути) и десертъ отъ грозде ... и че въ тоя
хълмъ най-сигурно се крие шЬкоя ценна старина, срутена отъ шЬкое земетресение
или дивашко нашествие, затрупана отъ прахове и растителность, може би, на 2000
и повече години.
Съ Дилберова се убедихме, че старината е сигурна, но необходимите големи суми за
изкопната на стотици, а може би и хиляди, кубици пръсть и корени ни просто отчая. Но
нуждата е майка на всички изнамервания и открития. Въ случая, следъ дълги умувания
пакъ археологията ми се притече на помощь, като ми спомни за лошите и добрите
страни на иманярството.
Въ скоро време планътъ ни за работа бе готовъ и почнахме веднага, да го прилааме.
На следния день, сутриньта, въ тъмни зори, тъкмо когато селяните ставатъ отъ сънь и

576