Page 574 - trnski_kraj

почватъ да се разтакатъ по двороветЬ си, Дидберовъ и азъ, нЬкакъ си ужт. тайно, а въ
сжщность искахме всички да ни забележатъ, прекосихме селото съ прикрити наполовина
търнокопи и лопати подъ палтата си, и, безъ да кажемъ нЬкому даже и доброутро, бързо-
бързо се упжтихме къмъ хълма. Копахме около два часа тамъ, додето почне работата
въ училище, и ето че селяни почнаха да ни заобикалятъ, запитватъ, но ние дума не из­
пускаме — това е строго правило у иманяритЬ! ..

Надвечерь продължихме усилено работата си, съ п1сни и радост Ь'се върнахме въ
селото. Братътъ на полковникъ Стоиловъ отъ Ярловци, Геора, който бЬ тамъ кръчмарь, бЬше
ни при готвил ъ цЬло кило пържена пъстърва, направихме си славенъ гуляй, пЬхме съ въз-
торгъ, а селянитЬ все подозрително ни наблюдаватъ. ..
На следния день азъ си тръгнахъ за Трънъ, Дилберовъ ме придружи до хълма, но
пакъ съ мотика и лопата, изпрати ме и остана да копае.

Следъ десетина дни получихъ отъ него писмо, съ което ми съобщи, че планътъ ни се
изпълнявалъ чудесно: веднага следъ моето заминаване явявали се при него постоянно и
все поединично много селяни и го молили най-приятелски да ги приеме за съдружници,
като обещавали да работятъ по цЬлъ день, даже и ноще, додето се покаже «кюпътъ
съ жълтици!“.. .

Отначало имъ отказвалъ подъ предлогъ, че го е било сграхъ отъ мене, но най-сетне,
на рискъ, приелъ нЬколко души, по-късно още няколко, защото билъ ималъ меко
сърдце и не билъ сребролюбецъ, не можель да не се вслуша въ молбитЬ
имъ и г. н додето въ края на седмицата излезли на работа не само всички мжже но
и много жени. . .
Пишеше ми сжщо да замина веднага, за да дамъ нЬкои упжтвания по трудната разкопка
въ нЬкои мЬста на хълма, дето теренътъ билъ много особенъ. . .

По това време азъ имахъ важна училищна работа, та пзмолихъ да ме замЬсти за няколко
дни въ Звонци много енергичния, любознателенъ и сжщо съ добри познания по архео­
логия колега Георги Димовъ Байкушевъ — сега покойникъ, чиято по-късно трагична
внезапна смърть потопи въ най-дълбока печаль цЬлин Трънъ, защото бЬ даро-
витъ, съ добро и благородно сърце, сжщо като чича си Захари, и съ многообеща-
ваще бждеще момъкъ — и той замина веднага съ най-голЪмъ възторгъ. Следъ н-Ьколко дни се
завърна и ми съобщи, че били се появили вече каменни хорозанени стени, съ редове
отъ тухли, а подъ тЬхъ купища дЬлани камъни. Отидохме отново и двамата въ Звонци,
дето Дилберовъ съ селянитЬ бЬ извадилъ и разчистилъ вече часть отъ тия камъни. Работата
се продължи и се разбра, че тЬ сж били на баня кубето, което е срутено въ басейна.
Каква радость бЬ за всички ни, когато най-сетне предъ насъ блесна чистъ, здравъ ба-
сейнъ на баня, който като че ли току що е довършенъ! ..

Той има форма на правиленъ кржгъ, съ диаметъръ точно 6 метра и дълбокъ 1*30
м. Дъното му постлано съ гладки циментирани квадратни
тухли, а стенитЬ му отъ дЬланъ камъкъ. Водата влиза въ
басейна чрезъ два водопровода и има температура 37°Си въ
толкова голЬмо количество, че може да кара 1 малъкъ чифтъ
воденични камъни. Отпушихме предпазливо отворитЪ, опраздни
се басейнътъ и на дъното му намЬрихме единъ златенъ пръ-
стенъ, 1 пиринчено конче, 1 меденъ печатъ съ халка, 1 же-
лЬзна бойна стрела, въ чийто край билъ останалъ дървенъ
кжсъ, сега вкамененъ, много букови и джбови листя, сжщо
вкаменени, разни видове медни монети съ и безъ образи,
надписани, еднитЪ съ латински, а другитЬ съ гръцки (елин­
ски) букви, които поради силното имъ окисляване не можеха
да се прочетатъ. На 2—3 м. на с. и. отъ банята се откриха
стени на стая, а надъ банята почватъ други дебели каменни,
прошарени съ тухли стени.

Като се вслушахме въ водопровода, чувахме на далечина около
20 м. че има силенъ бумтежъ, който явно показваше, па и по
самата мЬстность личеше, че надъ открития вече басейнъ Георги Байкушевъ
има другъ, който, по всЬка вЬроятность, е много по-голЬмъ и съ още несрутено кубе.

577