Page 88 - trnski_kraj
P. 88
ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕДЪ
Трънскиятъ край — минало и старини
Отъ И. Денковъ
Само миналото на трънския край, безъ неговигЬ старини, не може да се разгледа
въ една статия, но следнигЬ редове биха постигнали своята цель, ако успеятъ
да предизвикатъ интересъ въ нашигЬ археолози и историци да събератъ мате-
риалъ и напишатъ история на Трънско. Колкото напоследъкъ да се наблюдава
голЬмъ интересъ къмъ нашитЬ старини, спремо тЬзи въ Трънско е направено
много малко. Все още, като основа за по-нататъшно изучаване на Трънско, си
оставатъ изучаванията на многозаслужилия за нашата история проф. д-ръ Иречекъ.
Дружеството на класнигЬ учители въ Трънъ презъ 1928 год. взе инициативата да
издаде известенъ трудъ за ЗападнигЬ покрайни. Съ съдействието на Върховния
комитетъ на Западните покрайнини, горната инициатива бЪ увенчана съ издаването
на „СърбитЬ и ние“ отъ Ст. Чилингировъ, I книга отъ „Библиотека Западни
покрайнини“. Образуваното по-късно Трънско-Знеполско просветно дружество
продължи доброто начинание, но ние чакаме известнигЬ наши специалисти да си
кажатъ думата, за да се здобие и Трънско съ единъ наученъ трудъ, какъвто има
Бурела — „Антропогеогравски изучавания“ отъ д-ръ Дромчиловъ. Но за да бждатъ
тЬ улеснени въ това отношение, трЬбва да се събератъ сурови материали, нуждни
за осв-Ьтление миналото на Трънско.
За миналото на трънския край, къмъ който, освенъ Знеполе, спадатъ Дерекула
(останала сега изцяло въ Югославия), Врабча, Филиповци, Лялинци и още много
други села на югъ и юго-западъ отъ Трънъ — въ Краище, се знае много малко,
особено за старата му история. А, както всички краища на Балканския полуостровъ,
Трънско, безспорно, има много стара история, още повече, че заема централно
м-Ьсто на полуострова, всрфдъ Мизийското плато и е близко до София. И може
да сме сигурни, че при единъ по-голТмъ интересъ отъ нашит-Ь учени и по-чувст
вителна подкрепа отъ държавата, трънскиятъ край би престаналъ да бжце н-Ъкаква
си 1егга тсодпйа.
За трънскитЬ покрайнини не само, че н-Ьмаме писмени известия отъ далечното
минало, но и въ картит-Ь преди освобождението Трънъ е поставянъ нейде къмъ
БЬлоградчикъ, подъ името Иснеболъ, чакъ до издаването на Кайнцовата карта.
Отъ намЬренигЬ до сега каменни сЬчива може смЬло да се твърди, че трънскиятъ
край е билъ обитаванъ още въ неолитната (ново-каменна) епоха, която въ нашит-Ь
земи започва къмъ 7,000 г. и трае до 1,700 г. преди Христа.
За живота въ тракийско време може да се сжди, между другото, и по могилит-Ь,
каквито се срТщатъ въ Трънско, само че могили имаме и отъ келти, славяни, бъл
гари, печенеги и други народи, които сж живЬли отъ VIII. до XIV. в. сл. Христа.
За да се опред-Ьли, отъ кое време сж тия могили, необходими сж системни архео
логични разкопки; отъ случайно станалигЬ иманярски тикива не може нищо поло
жително да се опредЬли. Кои тракийски, а по-късно и илирийски племена сж
населили трънския край, не може да се каже, защото старитЬ историци нищо не
говорятъ по този въпросъ. Сиоредъ Херодота, въ Кюстендилско жив-Ьло тракий
ското племе дентелети, а по Горна-Морава — илирийското племе дардани. Значи,
Знеполе е било на границата между тракигЬ и илиригЬ.
Дали келтит-Ь сж прониквали тука, както тЬхното племе мелди (меди) се настанява
въ Бурела презъ III. в. пр. Хр., е въпросъ, на който за сега, сжщо, не може да се
отговори.
Повече следи и паметници изъ трънския край имаме отъ римско време. Иречекъ
предполагалъ, че голЬма часть отъ Трънско е принадлежала къмъ града Реме-
91
