Page 217 - zapadni_pokrainini
P. 217

Западните покрайнини и българо-югославските отношения...




            водител се предопределя от възникналите промени сред европейското об­
            ществено мнение по въпроса за малцинствата. В края на 20-те години реди­
            ца политически и културни организации проявяват засилващ се интерес към
           съдбата на множеството бежанци. На 16 юли 1929 г. британският външен
           министър Остин Чембърлейн в интервю за в. "Сънди Таймс" заявява, че не­
            говата страна ще се намеси активно при разрешаването на многобройните
           малцинствени проблеми в Европа.657 Тласък за активизиране дейността на
            българската дипломация за изваждане на въпроса за потърпевшото населе­
            ние на преден план предизвиква влошеното положение на българите в За­
            падните покрайнини. Там процесът на асимилация и денационализация, ак­
           тивно провеждан отстрана Белград, взема все по- широки размери. Българ­
           ските деца са заставени да посещават сръбските училища, където се изисква
           да се отрекат от българското си самосъзнание и да се наричат „прави сър­
            би". В подадените до международните организации справки Белград про­
           дължава да отрича наличието на български етнически елемент в Югославия.
           Убийствата на българи са ежедневие. Десетки от арестуваните се разкарват
            по затворите, където са малтретирани. Наложената данъчна система допъл­
            нително унищожава населението.658 Логично е, че пограничните инциденти
           зачестяват. Установеният на 6 януари 1929 г. режим на крал Александър с
            нищо не подобрява положението на поданиците на кралството.


                   Постепенно въпросът за Западните покрайнини придобива широк
            международен отзвук.659 В същото време Белград засилва пограничните си




           657  НАБАН, сб. IV, оп. 1, а.е. 128, л. 167.; I ЩА, ф. 176, оп. 5, а.е. 1255, л. 63-65. - Писмо на
               временно управляващия българската легация в Лондон Наумов до Ат. Буров, №
               48/Т.А. от 4.V. 1929 г.
           658  Показателен е случаят със семейството на младия свещеник А. Йоцов. Напускайки с.
               Каменица, Царибродско, той се установява в с.Мездрея, Врачанско. Семейството му
               също решава да го последва. В края на април 1929 г. на граничната бразда цялата фа­
               милия зверски е избита от югославска погранична част. Случаят става повод за размя­
               на на остри протестни ноти между дипломатическите ведомства на Белград и София.
               От свое име Организацията на бежанците от Западните покрайнини в протестно пис­
               мо запознава със случилото се ОН. // ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 1044, л. 6-8; ф. 1788 к,
               оп. 1, а.е. 1, л. 1 и сл.
           659  Българското правителство оказва съдействие на председателя на ВК на Организация­
               та на бежанците от Западните покрайнини Ем. Попдимитров за участието му в V конг­
               рес на европейските малцинства, провел се от 28 до 29.У1П.1029 г. в Женева. Преди
               заминаването си Попдимитров се среща в МВнРИ с дипломатите Пенаков и Таджер, с
               които осъществява поредица от консултации. По време на конгреса, на който получа­
               ва правото да участва като делегат със съвещателен глас, той прави всичко възможно
               целите на движението от Западните покрайнини да станат достояние на междуна­
               родната общественост. // ЦДА, ф. 123 к, оп. 1, а.е. 196, л. 10-22.; Петров, М. Нацио­
               нално-освободителното..., с. 131 и сл.

                                                                                                    213
   212   213   214   215   216   217   218   219   220   221   222