Page 216 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

ление, сложната международна обстановка, както и оказаният външен на­
тиск, довеждат в следващите месеци българската позиция по въпроса да
претърпи значителни промени. В крайна сметка Югославия успява да пос­
тигне целите си и да наложи своето виждане по редица двустранни въпро­
си, между които и ликвидация на двувластния режим по съвместната с Бъл­
гария граница.653

* * *

Докато траят преговорите около решаването на двувластния въпрос,
българската дипломация се опитва да разреши и други важни проблеми,
свързани със съдбата на пограничното население. Става ясно, че след яну­
арските промени през 1929 г. в Белград няма единно становище относно
политиката, която трябва да се води спрямо България. Наред с тенденцията
за подобряване на двустранните отношения, все още виреят и старите про-
тивобългарски настроения. Всъщност, за момента те преобладават в среди­
те на югославските политици.654 Ето защо през есента на 1929 г. българският
външен министър Буров използва даденото му право и повдига малцинст­
вения въпрос пред Съвета на ОН. По време на септемврийската сесия той
прави силно и емоционално изказване, в което съчетава проблема за разо­
ръжаване с този за съдбата на малцинствата. В общия контекст на въпроса
членовете на Съвета се запознават с положението на българските малцинс­
тва, които с малки изключения са лишени от статута им на такива. Във вто­
рото си изказване по малцинствения въпрос, направено на 20 септември
1930 г., Буров призовава световната организация да предприеме спешни
мерки за нормализиране съдбата на многобройните малцинства. Извърш­
ването на анкета по въпроса е първата крачка, която трябва да се предпри­
еме в това направление.655 Опитите на българския външен министър да пос­
тави проблемите на българите, живеещи извън пределите на родината си,
заемат съществена част от неговата дейност. В процеса на развитие на съби­

тията, Буров все повече затвърждава убеждението си, че това е въпрос, кой­
то трябва и занапред да стои в основата на всички български външнополи­
тически изяви. Сам той допуска, че ОН може и да не оправдае очакванията
му, но въпреки това използва всеки опит да запознае чуждестранната об­
щественост.656 Активността на българската дипломация и на нейния ръко­

653 ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 1044, л. 83-86. - Поверителен доклад на МВнРИ до български­
те легации, № 118-46-1 Е.О. от 3.VII.1929 г.
654 Митев, Д. Великобритания и..., с. 33.
655 Мир, бр. 8763, 18.IX.1929; бр. 9075, 7.X.1930.
656 Цветков, Ж. Цит. съч., с. 123-124.

212