Page 212 - zapadni_pokrainini
P. 212

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)




                 роса. А тя е доста неясна и непоследователна. От една страна се заявява,
                 че с ликвидацията на двувластните имоти ще се накърнят правата на над
                 1500 домакинства. Това се допълва и с факта, че подобна мярка никъде
                 не е приложена. Опасенията са, че ако това се осъществи, към страната
                 може да се очаква нова вълна от бежанци. В същото време обаче бъл­
                 гарското правителство приема, че е възможно да се прибегне до една
                 частична ликвидация. Тази промяна се възприема най-вече под давле-
                 ние на непримиримата позиция на Белград. От там не спират да твърдят,
                 че България не се стреми към подобряване на обстановката по граница­
                та. Югославският външен министър Маринкович отправя нови обвинения
                 към българите. За подобряване на положението по границата в югослав­
                 ските гранични служби се получава заповед да се стреля „за охрана, ред
                 и поука".642 Усилията на българската дипломация да си осигури между­
                 народна подкрепа остават без резултат. Става ясно, че за да се постигне
                 някакъв компромис в отношенията с Югославия ще трябва да се приеме
                 искането и по нерешените в Пирот спорни въпроси. В началото на сеп­
                тември 1929 г. вестниците обнародват текст на нота, връчена от Нешич
                 на българското правителство. Правейки преглед на проведените до мо­
                 мента разговори между двете страни, както и на невъзможността да се
                 постигне пълно съгласие по всички въпроси, Белград поставя нови усло­
                 вия пред София, които настояват да бъдат приети. Предвижда се свиква­
                 не на нова среща, която наново да се заеме с решаването на двувластния
                 проблем.643


                        В сложна обстановка започва работата си Втората Пиротска конфе­
                 ренция. Открита на 23 септември 1929 г. тя се заема с разглеждането на
                 следните въпроси: 1. Приемане на правилник за реда по границите; 2.
                 Приемане на правилник за двувластниците; 3.Решение относно задачите
                 и състава на смесената комисия, която ще разглежда възникналите пог­
                 ранични инциденти. Въпреки желанието на българската страна за урегу­
                 лиране и нормализиране на обстановката по границата, до някакъв съ­
                 ществен резултат не се стига. Проведените разисквания са значително
                 повърхностни в сравнение с Първата Пиротска конференция. И двете де­
                 легации, които са в стария състав, не успяват напълно да съвместят мне­
                 нията си. Изработват се два документа: 1. Правилник за полицейските
                 мерки и облекчаване на преминаването на границата; 2. Правилник за




                 642  ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 1219, л. 16.; а.е. 1, л. 40; а.е. 1044, л. 110-115. - Окръжно на
                    МВнРИ до българските царски легации, № 12480-46-1 от 17.VIII.1929 г.; а.е. 1219, л. 25-
                    27.; а.е. 1220, л. 40.
                 643  БТА, Бюлетин № 437, Първи, 7.1Х.1929.

                 208
   207   208   209   210   211   212   213   214   215   216   217