Page 220 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

топци по това време са привърженици на максимата, че „целта оправдава
средствата".673 Споделяйки тази мисъл ръководителят на ВЗРО И. Гьошев
пише: „В страна, която убива, трепе и тероризира гражданите, нищо не е по-
естествено от атентатите".674 Въпреки многобройните арести и процеси, об­
разувани от югославските власти, атентатите не спират. Нови следват в Пи­
рот и Ниш. Отговорът на югославските власти е познат. Отново се затваря
границата, а постовете по нея се увеличават. Пресата подема поредната ан-
тибългарска кампания. В секретна заповед на началника на Пиротската
жандармерия, заловена от българското разузнаване, е видно какви мерки
се предвиждат: границата се укрепва максимално, постовете се удвояват, а
вечер се поставят засади. Но и това не спира въртопци. В началото на 1931 г.
те отправят закана, че ако трябва ще стигнат и до Белград. И наистина, на 17
март 1931 г. в югославската столица се регистрират серия от бомбени експ­
лозии. В документите се посочва, че там действа лицето Любомир Янакиев
от с. Клисура (Трънско). По този повод югославското външно министерство
отправя до София ред протестни ноти с искане виновниците за атентатите,
които се намират на българска територия да бъдат заловени. Съществува­
щото положение налага българското правителство да вземе енергични мер­
ки за удовлетворяване на отправените срещу него претенции на Белград. В
българския печат се появяват изявления осъждащи терористичната дейност,
които „само нанасят вреда на международното положение на България и
водената от нея външна политика." Същевременно Софийската полиция и
Държавна сигурност се заемат с разследване на някои от случаите. Отстъп­
чивостта на София пред упражнявания от Белград натиск се обуславя и от
настъпилото своевременно изменение в международната обстановка. Бри­
тански и френски дипломати недвусмислено дават да се разбере, че Бълга­
рия трябва да направи „всичко възможно", за да запази постигнатото в от­
ношенията с Югославия. В замяна френското правителство обещава своята
подкрепа за София. Веднага след атентата в Пирот, когато югославското
правителство е готово да прекъсне дипломатическите си отношения с Бъл­
гария и привежда в готовност въоръжените си сили, Франция настоятелно
съветва Белград да не се предприемат прибързани действия.675 Въпреки то­
ва напрегнатото положение по българо-югославската граница се запазва.

* * *

673 Свобода или смърт, бр. 112, 1.111.1930.
674 Български запад, бр. 5, 25.1У/.1942.
675 ЦДА, ф. 370 к, оп. 1, а.е. 248, л. 10-17; ф. 176 к, оп. 5, а.е. 1044, л. 215-226; оп. 5, а.е.
1044, л. 215-226; оп. 6, а.е. 41, л. 170-171.; ф. 252 к, оп. 1, а.е. 874, л. 1.

216