Page 214 - zapadni_pokrainini
P. 214

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                 дените районни комисии (чл.7,8). В този случай ликвидацията се извършва
                 чрез размяна на двувластните имоти или чрез размяна на двувластните имо­
                 ти с държавни. На 14 февруари 1930 г. се подписва още един документ. Той е
                 озаглавен: „Споразумение между Царство България и Кралство Югославия за
                 поддържане на добрия ред и сигурност по границата". В съответствие с него
                 се изгражда нова смесена комисия, която да се занимае с всички постъпили
                 сведения за погранични инциденти. Последният документ по въпроса „Кон­
                 венция за ликвидирането на двувластните имоти" се подписва на 14 септем­
                 ври 1931 г. и е продължение на взетите предходни решения. В течение на
                 цялата 1931 г. югославските власти пристъпват към изземване на откритите
                 гранични листове на всички двувластници. Издадена е заповед до гранично­
                 то население на югославска територия, да не се сее жито и царевица в бли­
                 зост до граничната бразда. Двувластниците са предупредени сами да ликви­
                 дират имотите си и то в най-кратък срок. В края на 1931 г. Централната коми­
                 сия по ликвидирането на двувластните имоти излиза с комюнике, в което се
                 съобщава, че е ликвидирано сдвувластиичеството на 1741 семейства, от кои­
                 то 903 - български поданици, притежатели на 24 450 дка земя и стова на 838
                 югославски поданици, с 18 300 дка земя.648 *


                        Спогодбите за ликвидиране на двувластието се посреща в Белград ка­
                 то успех. Агенция „Авала" разпространява официално съобщение, в което се
                 казва, че между двете страни „никой въпрос не е останал неразрешен".
                 Правителствените кръгове в София споделят тази констатация и предричат
                 напредък в двустранните отношения. Действително, от гледна точка на
                 междудържавните отношения тази оценка може да се приеме. Подписани­
                 те в периода 1929-1930 г. споразумения поставят на съвършено нова основа
                 връзките между двете страни. Българската външна политика до известна
                 степен успява да излезе от наложената й международна изолация. Лично
                 Буров определя постигането на споразумението за „решителна стъпка в от­
                 ношенията на двата народа".650 Не такова е обаче мнението на самите двув­
                 ластници - населението от Западните покрайнини. В известно отношение те
                 приемат постигнатото споразумение като поставяне точка на един въпрос,
                 който от години стои в основата на множество от инцидентите по границата.
                 Но според тях, с ликвидирането на двувластния режим се иска да се създаде
                 впечатление, че противоречията между двете държави се премахват. Не е




                    ЦДА, ф. 176 к, оп. 21, а.е. 2396, л. 4-12; оп. 6, а.е. 1750, л. 6-7.; оп. 5, а.е. 75, л. 29; оп.
                    6,а.е. 1754, л. 14; ДВ, бр. 263, 21.11.1930.
                    БТА, Бюлетин № 63, Първи, 6.11.1930.
                    Минева, 3. Българо-югославските споразумения (1929-1930 г.)..., с. 180-181.; Стеног­
                    рафски дневници на XXII ОНС, III РС, 57 з., с. 1131.

                 210
   209   210   211   212   213   214   215   216   217   218   219