Page 215 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини и българо-югославските отношения...

тайна, че докато българското правителство е склонно на известни компро­
миси, то Белград продължава практиката да демонстрира пренебрежител­
ното си отношение към България. Доказателство за това е и проточилото се
внасяне на документите от страна на югославския кабинет да внесе доку­
ментите за ратификация в Скупщината. Ликвидацията на двувластните имо­
ти довежда до негативни последици за българското население в Западните
покрайнини. Въпреки първоначалните съобщения, че тя ще се проведе на
„доброволни начала" и при спазване на принципа за „взаимозаменяемост
на имотите от двете страни на границата" на практика това не става. Типи­
чен пример е размяната на имота на с. Липинци (българска територия) и с.
Вълковия (югославска територия) - пътят е около 15 км и минава през висо­
ката планина Видлич.651 Процесът на ликвидация често се съпровожда и от
допълнителни формалности. Българският селянин се изправя пред трудната
задача да попълни многобройните документи и формуляри, което от своя
страна води до големи неточности. Често не се спазват всички изисквания и
в документите се посочват неверни цифри. Сред българското население се
насажда уплахата, че ако всеки сам не побърза с „доброволната" размяна
на имота си, то той ще бъде заменен от властите.652 В разпространено до
българските легации сведение се съобщава, че тези слухове, изхождащи от
страна на югославското правителство, подсказват че в Белград не са довол­
ни от постигнатото. Ето защо, те принуждават българското население в пог­
раничните райони да напуска родните си места - било по икономически
подбуди, било чрез натиск и заплахи за денационализация, било чрез лик­
видация на двувластните имоти. По сведения, получени в МВнРИ, терорът
над българите в Царибродско и Босилеградско е засилен изключително.
Само за периода 17 март - 20 май 1929 г. в България пристигат 94 бежанци -
мъже, жени, деца. По тази причина българското правителство настоява Бел­
град да одобри най-вече споразуменията, сключени в Пирот през пролетта
на 1929 г., в които въпросът за ликвидация не се поставя открито. За съжа­

651 ЦДА, ф. 123 к, оп. 1, а.е. 194, л. 2.; ф. 176, оп. 5, а.е. 1255, л. 76-77. - Изложение на ВК
на организацията на бежанците от Западните покрайнини до министър Буров по въп­
роса за ликвидацията на двувластните имоти.; ф. 123 к, оп. 1, а.е. 194, л. 3.
652 Тук трудно бих приел констатацията на Здравка Минева, че една от причините българс­
кото правителство да се съгласи с ликвидирането на двувластните имоти е започналото
изселване на хората от тези краища към вътрешността на България.(Вж.: Минева, 3.
Българо-югославски споразумения (1929-1930 г.)..., с. 181.). Действително, ликвидацията
на двувластните имоти засилва неимоверно бежанския процес. Много семейства на­
пускат родните си места и се отправят към България. Но тази емиграция не е плод на
започналите ликвидационни действия, а само ги подбужда. Това се доказва и от хода на
самия процес на ликвидация. По този начин се прекъсва връзката между останалите в
югославска територия българи и техните сънародници в България.

211