Page 14 - zapadni_pokrainini
P. 14

Няколко предварителни думи



            Богдан Кризман10, Живко Аврамовски11 и Десанка Тодорович.12 Интерес­
            но е, че нито един югославски автор не използва понятието „Западни
            покрайнини" като конкретно наименование на присъединените след 6
            ноември 1920 г. от Югославия български земи. Редките случаи, в които се
            говори за тях те се определят като „новоприсъединени краища".13 Това
            може да се обясни с обстоятелството, че в Белград наименованието „За­
            падни покрайнини" много напомня за друго едно - Западна България.
            Ето защо въпросът не намира мястото си в югославската историография.
            Прави впечатление, че повечето югославски историци не познават (или
            по-точно не желаят да използват) съществуващата многобройна преса на
            българските бежански организации, в това число и на бежанците от За­
            падните покрайнини. А тяхното съществуване и днес те отхвърлят, нари­
            чайки региона „Източносръбски покрайнини".

                   Принос в разкриване ходовете на югославската дипломация дават
            още една категория трудове, посветени на взаимоотношенията между
            държавите отт.нар. Малка Антанта. В тази насока се открояват изследо­
            вателите М. Ванку14, А. Язкова15, Здр. Мичева16 и др.


                   По отношение историята на въпроса за Западните покрайнини изс­
            ледванията, разглеждащи тази проблематика, се съсредоточават най-
            вече върху проучване процесите, развитието и ролята на националноос-
            вободителното движение в региона. В тази насока интерес предизвиква
            монографията на Методи Петров „Национално-освободителното движе­
            ние в Западните покрайнини (1919-1934 г.).17 По своята същност тя е
            предшествана от публикацията на същия автор върху уставите на същест­
            вуващите националноосвободителните организации на българите от За­
            падните покрайнини.18 М. Петров се съсредоточава върху генезиса на
            въпроса и неговото по-нататъшно развитие. Изследването разглежда



            10  Кпгтап, В. \/ап)5ка роПИка ]и§о51оуеп5ке с1ггауе 1918-1941. -2а§геЬ, 1975.
            11  Аугатоузк!, 2. Ва1капзке гегп1]е I уеНке зПе. -Вео§гас1, 1968.
            12  Тос1огоу1с, 0. _)и§о51ау|]а 1 Ьа1кап5ке бггауе 1919-1923. -Вео^габ, 1979.
            13  Терминът "новоприсъединени краища" се налага в югославската историография още
                от началото на 20-те години, когато излиза брошурата на Йован Хаджи-Василевич раз­
                глеждаща региона на Царибродско и Босилеградско - Хаци-ВасильевиЬ, .1. Цариброд
                и Босилиград. -Београд, 1923.
            14  Х/алки, М. Ма1а АпГапГа. -Ткоуо 1Шсе, 1969.
            15  Язькова, А. А. Малая Антанта в европейской политике (1918-1925). -М., 1974.
            16  Мичева, 3. Малката Антанта и българо-югославските отношения (1920-1938 г.). // Ве­
               ликите сили и Балканите в ново и най-ново време, с. 204-215. -С., 1985.
            17  Петров, М. Цит. съч.
            18  Петров, М. Устави на националноосвободителното движение в Западните покрайни­
                ни // ИПр., кн. 8, с. 78-98. 1990.

                                                                                                      11
   9   10   11   12   13   14   15   16   17   18   19