Page 14 - zapadni_pokrainini

Няколко предварителни думи

Богдан Кризман10, Живко Аврамовски11 и Десанка Тодорович.12 Интерес­
но е, че нито един югославски автор не използва понятието „Западни
покрайнини" като конкретно наименование на присъединените след 6
ноември 1920 г. от Югославия български земи. Редките случаи, в които се
говори за тях те се определят като „новоприсъединени краища".13 Това
може да се обясни с обстоятелството, че в Белград наименованието „За­
падни покрайнини" много напомня за друго едно - Западна България.
Ето защо въпросът не намира мястото си в югославската историография.
Прави впечатление, че повечето югославски историци не познават (или
по-точно не желаят да използват) съществуващата многобройна преса на
българските бежански организации, в това число и на бежанците от За­
падните покрайнини. А тяхното съществуване и днес те отхвърлят, нари­
чайки региона „Източносръбски покрайнини".

Принос в разкриване ходовете на югославската дипломация дават
още една категория трудове, посветени на взаимоотношенията между
държавите отт.нар. Малка Антанта. В тази насока се открояват изследо­
вателите М. Ванку14, А. Язкова15, Здр. Мичева16 и др.

По отношение историята на въпроса за Западните покрайнини изс­
ледванията, разглеждащи тази проблематика, се съсредоточават най-
вече върху проучване процесите, развитието и ролята на националноос-
вободителното движение в региона. В тази насока интерес предизвиква
монографията на Методи Петров „Национално-освободителното движе­
ние в Западните покрайнини (1919-1934 г.).17 По своята същност тя е
предшествана от публикацията на същия автор върху уставите на същест­
вуващите националноосвободителните организации на българите от За­
падните покрайнини.18 М. Петров се съсредоточава върху генезиса на
въпроса и неговото по-нататъшно развитие. Изследването разглежда

10 Кпгтап, В. \/ап)5ка роПИка ]и§о51оуеп5ке с1ггауе 1918-1941. -2а§геЬ, 1975.
11 Аугатоузк!, 2. Ва1капзке гегп1]е I уеНке зПе. -Вео§гас1, 1968.
12 Тос1огоу1с, 0. _)и§о51ау|]а 1 Ьа1кап5ке бггауе 1919-1923. -Вео^габ, 1979.
13 Терминът "новоприсъединени краища" се налага в югославската историография още
от началото на 20-те години, когато излиза брошурата на Йован Хаджи-Василевич раз­
глеждаща региона на Царибродско и Босилеградско - Хаци-ВасильевиЬ, .1. Цариброд
и Босилиград. -Београд, 1923.
14 Х/алки, М. Ма1а АпГапГа. -Ткоуо 1Шсе, 1969.
15 Язькова, А. А. Малая Антанта в европейской политике (1918-1925). -М., 1974.
16 Мичева, 3. Малката Антанта и българо-югославските отношения (1920-1938 г.). // Ве­
ликите сили и Балканите в ново и най-ново време, с. 204-215. -С., 1985.
17 Петров, М. Цит. съч.
18 Петров, М. Устави на националноосвободителното движение в Западните покрайни­
ни // ИПр., кн. 8, с. 78-98. 1990.

11