Page 140 - cirakat

- Той, той е с него!... Той го познава, приятел му
е! - изкълчи се насреща му Гагулата.
- Кой?!... - изрева като звяр Крум и изпъчи застра­
шително гърди.
- Кой!... Петковият чирак!... С него си пил в кръчма­
та, с него си разговарял когато беше вършитбата! Ти с
комитата!...
- Е, разговарях, па какво?
- Та той е комитата!... Той уби министъра, пияна
главо!...
Изведнъж Крум престана да се съпротивлява. По­

лицаите го вързаха и поведоха към участъка, като едвам
си пробиваха път през насъбралите се хора.

На моста пристигна взвод полицаи, предвождани
от началника. Тълпата им направи път. Като видя поли­
цаите, които блъскаха и караха Крум, началникът се
спря, загледа се и изведнъж извика:
- Къде го карате?!... Пуснете този пияница, гове­
да!...

И без да обръща повече внимание, препусна надолу
към върбите и ракитите на Драговищица.
- Пуснете ме, говеда!... Така каза началникът, го­
веда!... - разнасяше се сред хората гласът на Крум.

От рана сутрин в къщата на Петкови настана плач и
лелек. Най-много пищеше стрина Неда и два пъти падна,
изгуби съзнание. Дойдоха роднини и приятели и много
полицаи и агенти. Чорбаджи Петко не се задържаше на
едно място, а шеташе из двора, по къщи, край бунара.
Охкаше, пъшкаше и постоянно нещо мърмореше, като че
ли се беше побъркал.
Булката на Ефтим и синът й Стефчо се затвориха

в една от стаите и не излизаха от нея, а при тях, освен
агентите, никой друг не влизаше. Донка се въртеше
около майка си, плискаше я с вода, даваше й лекарства
да пие и триеше врата и ръцете й, които се заледяваха,
вкоченяваха.

Не знаеше се по чия заповед, но тялото на Ефтим
занесоха право в участъка, а не в къщата на Петкови.
След обед с лека кола от Кюстендил пристигнаха много
официални лица. Това, като че ли уплаши хората и те
без нужда не излизаха на улиците. Но не само от по­
лицаите и агентите, а много от тях се страхуваха и от

140

/