Page 11 - cirakat
P. 11
Все пак Иван се страхувате от него. Гледаше го
право в очите, без да трепне, поглъщаше думите му и
се стараеше да ги запомни.
- Пак си препълнил яслите, бре, дурак с дураците!-
гърмеше гласът на чорбаджията. - Та слеп ли си? Не
виждаш ли, че сеното с което си препълнил яслите
воловете половин го сгазили под краката си. А като го
стъпчат, не го ядат.
Иван изтръпваше от страх, навеждаше глава, сълзи
потичаха от очите му и овлажняваха лицето му.
Булката на чорбаджията в очите на Иван изглежда
ше като магьосница. Беше като сипаничава, висока и суха
като върба, със сини и винаги влажни очи и много
нервна. За най-малки грешчици, за дребулии, изведнаж
избухне, настръхне и се нахвърли върху чирака с ругатни.
Често го биеше по главата, удряше му плесници по лице
то или с пръчка го удряше където стигне. Но, за щастие
тя беше толкова слабичка и безсилна, че Иван не усещаше
особени болки от ударите й. Опасно беше само когато
грабваше по-дебел прът или пък захвърляше след него
паница, машата или друг съд, който в момента и паднеше
в ръцете.
- Ще ти счупя мотовилките, гръкляна ще ти прере
жа!... Да се махаш от къщата ми, куче планинско!... - ви
каше като побесняла.
При такива нападения, ако го нямаше в къщи чор
баджи Петко, най-често се показваше Донка, дъщерята
им, която го спасяваше, прегръщаше майка си и с
умолителни думи я стихваше, успокояваше. Това момиче
никога не се караше на Иван и много рядко разговаряше
с него, особено в началото, като че ли се срамуваше
или пък родителите му бяха забранили да разговаря с
чираците.
Много мъки и изпитания теглеше Иван през време
на обеда и вечерята. Тук беше обичай пръв да сяда до
масата чорбаджи Петко, след туй до него булката, срещу
тях Янко, па дъщерята им Донка и до нея Иван. Винаги,
преди да започне обеда или вечерята, чорбаджията ста
ваше и изговаряше наизуст „Отче наш“..., кръстеше се и
сядаше. Всички го следяха и правеха онова, което правеше
той. Случи се обаче един път Иван да седне преди да
се прекръсти. Това винаги забелязваше хазяйката, която
11
