Page 74 - dolna_ljubata

нише, огнищата за последно прощаване... - пише бежанецът
Евтим Стефанов. И много селяни от Долна Любата напускат със
семействата си за вечни времена скъпите си бащини домове и род­
ния край, за който милеят и вечно ще тъгуват.
Ето по какъв начин Сърбия успява да осъществи част от цели­

те си, които не е успяла да постигне с нападението си през 1885 г.
и във Втората балканска война 1913 год. А дори и до наши дни се
разпространява заблуждението, че тази територия е част от во­

енните репараиии, които България е била длъжна да заплати на
Югославия по силата на Ньойския договор. Това е само пропаганда,
която има за цел да оправдае една чисто завоевателска политика.
България е платила наложените й военни репарации със злато,
въглища, зърнени храни и жив добитък.

Период на окупация 1920 - 1941 година

Окупаторският режим веднага започва да показва своята на­

силствена природа - побои, арести, убийства, бесилки... Закрити
са всички български училища и черкви. От учителите и свещени­

ците се иска да подпишат декларации, че са сърби. Само при това
нечовечно условие могат да останат на служба в родните си мес­
та.

Долна Любата.и още 47 селища на Кюстендилското Краище от
7 ноември 1920 година са откъснати от майка България. Още с
влизането си в селото окупационните войски предупредили насе­
лението, че при първия опит да говорят за България ще бъдат
стреляни!? Но старият свещеник по време на верските обреди и
църковната служба не преставал да споменава „благочестиваго и

христолюбиваго Царя Бориса“. Това много дразнило окупаторите,
защото населението от Д. Любата и останалите села 6 енорията
масово се стичало в долнолюбатската църква, за да чуе името на
своята страна. И да се моли за избавление. Свещеникът винаги
имал неприятности затова, че всички се събирали около него и за
новини, и за една поне ободрителна дума, а те чакали новини само
от българската страна, нищо друго не ги интересувало. Старият

свещеник не искал да подпише декларация, че е сърбин и затова му
била отнета възможността да попува в родното си село и да про­

повядва християнската вяра на български език. Новодошлият
свещеник едвам дочакал това. Той подписал декларация, че е сър­

бин, превзел енорията, а проповедите служил само със сръбски
език и не споменавал името на българския цар и на своята родина
България. Старият свещеник останал като образец и светъл
пример за истински народен и духовен пастир на вярващите от

72