Page 75 - dolna_ljubata
P. 75
горното поречие на Драговищица.
Българското училище в селото е закрито, а е открито сръбско.
През 1921 з. дощли учители от Черна зора - брачната двойка Ми
лан и Бука. След 2 години за учители били назначени Виктор, рус
нак от армията на Вранзел, която изграждала пътя от Босилег
рад през Любата и Бесна кобила до Вранска баня, и Симеон Вели
нов, руски кадет от Горна Лисина. Обучението се провежда на
сръбски език, фамилните имена на учениците са сърбизирани с
наставката - ич, както впрочем и на останалото население. Сър
бизирани са и някои имена - Георги станал Джордже, Славчо - Сла-
волюб, Иван - Йован, Кирил - Чирило и т.н. На българското населе-
ние е внушавано сръбско национално самочувствие и увереност, че
на 7 ноември 1920 година не е окупирано, а е „освободено от българ
ското робство и влиза в пределите на Стара Сърбия“!? И с много
други принудителни средства е потушавано българското нацио
нално съзнание на долнолюбатани - забранен е българският език,
книги, обичаи, обреди, национална култура и история и др. По до
мовете на грамотните селяни са конфискувани всички български
книги и карти. Българските учители са преместени във вътреш
ността на Сърбия, а в Д. Любата, както и 6 цялото Босилеградско
Краище, са назначени на работа сръбски учители.
При влизането 6 с. Долна Любата сръбската войска и жандар
мерия разбивали портите и оградите и нахлували 6 дворовете и
къщите, плячкосвали, обръщали покъщнината и търсели българ
ски пари и скъпоценности. Мъчели хората по най-нечовешки на
чин, наказвали всеки, който показва и най-малък знак на непокор-
ност или ако им не даде това, което търсели от него. Всеки път,
когато някой местен жител проявявал българско национално чув
ство, получавал тежък бой и други наказания. Голям тормоз, из
мъчване и биене с прикладите на пушките са преживели долнолю-
батани, когато от тях е иззето донесеното от предходните вой
ни оръжие и особено когато им е налагано да предадат оръжие, кое
то не са имали. Родителите, които не изпрщали децата си на учи
лище, били пребивани от бой и глобявани. Училището служило ка
то най-силно средство на сръбската асимилаторска пропаганда, а
не като огнище на образование и възпитание. Децата са принуж
давана да пеят само сръбски песни, а за българските да не смеят и
да помислят, да говорят на сръбски и да забравят родния си бъл
гарски език.
Окупаторската войска немилосърдно плячкосвала селото В
това време хората не са имали лекарска помощ, въпреки че имало
много болни, почти във всяка къща по неколцина. Върлувала е хо
лера, тифус, грозница, дифтерия и други заразни болести затова
73

