Page 75 - dolna_ljubata
P. 75

горното поречие на Драговищица.
                  Българското училище в селото е закрито, а е открито сръбско.
             През 1921 з. дощли учители от Черна зора - брачната двойка Ми­
             лан и Бука. След 2 години за учители били назначени Виктор, рус­
             нак от армията на Вранзел, която изграждала пътя от Босилег­
             рад през Любата и Бесна кобила до Вранска баня, и Симеон Вели­
             нов, руски кадет от Горна Лисина. Обучението се провежда на
             сръбски език, фамилните имена на учениците са сърбизирани с
             наставката - ич, както впрочем и на останалото население. Сър­
             бизирани са и някои имена - Георги станал Джордже, Славчо - Сла-
             волюб, Иван - Йован, Кирил - Чирило и т.н. На българското населе-
             ние е   внушавано сръбско национално самочувствие и увереност, че
             на 7 ноември 1920 година не е окупирано, а е „освободено от българ­
             ското робство и влиза в пределите на Стара Сърбия“!? И с много
             други принудителни средства е потушавано българското нацио­
             нално съзнание на долнолюбатани - забранен е българският език,
             книги, обичаи, обреди, национална култура и история и др. По до­
             мовете на грамотните селяни са конфискувани всички български
             книги и карти. Българските учители са преместени във вътреш­
             ността на Сърбия, а в Д. Любата, както и 6 цялото Босилеградско
             Краище, са назначени на работа сръбски учители.
                  При влизането 6 с. Долна Любата сръбската войска и жандар­
             мерия разбивали портите и оградите и нахлували 6 дворовете и
             къщите, плячкосвали, обръщали покъщнината и търсели българ­
             ски пари и скъпоценности. Мъчели хората по най-нечовешки на­
             чин, наказвали всеки, който показва и най-малък знак на непокор-
             ност или ако им не даде това, което търсели от него. Всеки път,
             когато някой местен жител проявявал българско национално чув­
             ство, получавал тежък бой и други наказания. Голям тормоз, из­

             мъчване и биене с прикладите на пушките са преживели долнолю-
              батани, когато от тях е иззето донесеното от предходните вой­
             ни оръжие и особено когато им е налагано да предадат оръжие, кое­
              то не са имали. Родителите, които не изпрщали децата си на учи­
              лище, били пребивани от бой и глобявани. Училището служило ка­

              то най-силно средство на сръбската асимилаторска пропаганда, а
              не като огнище на образование и възпитание. Децата са принуж­

              давана да пеят само сръбски песни, а за българските да не смеят и
              да помислят, да говорят на сръбски и да забравят родния си бъл­
              гарски език.

                  Окупаторската войска немилосърдно плячкосвала селото В
              това време хората не са имали лекарска помощ, въпреки че имало
              много болни, почти във всяка къща по неколцина. Върлувала е хо
              лера, тифус, грозница, дифтерия и други заразни болести затова



                                                                                                           73
   70   71   72   73   74   75   76   77   78   79   80