Page 13 - kraiste

На старата българо-сръбска граница, съществувала до края на
Първата световна война, се изправят върховете Църноощинска чу­
ка /1640 м/, Божиковци /1689 м/. В просторния Църноочински пла­
нински масив попадат планините: Тлъминска планина с връх Побиен

камък /1640 м/, Доганичка планина с Голем връх /1832 м/,
Църноочинска планина с връх Пейна чука /1491 м/, Параловска пла­
нина с връх Мара /1527 м/, Буцалевска планина с връх Раданов гроб

/1422 м/ и Брестничка планина с връх Бандера /1428 м/. Всяка една
от тези планини има свои природни забележителности, а в подно­
жията им са разположени махали от няколко села, придаващи им
любопитна гледка.

Между река Суха Любата и притока й Шаронин дол се е прото­
чила планината Колчина Гарина с най-висок връх Патерица, на кой­
то до 1912 г. се събираха границите на България, Сърбия и Турция.

Оттук започна географската област Македония. Наблизо е плани­
ната Шипок с най-висок връх Яворщичка чука /1505 м/. На изток от
тази планина се издига Дукатската планина с най-висок връх
Дукатска чука/1795 м/, следван от връх Близанен /1694 м/. Наблизо
е Долнолюбатската планина с връх Любатска чука /1532 м/.

Усилен поток от планини продължава от Любатската планина
между реките Суха Любата, Божичката река и Горнолисинската река.
Тук се издигат най-високите планини в Краище, като Стръмна пла­

нина с връх Стръмен /1872 м/, Глошка планина с връх Мечит /1757
м/, а край старата граница се простира Уши планина с най-висок
връх Бесна кобила /1936 м/. Вдясно от нея се намира Барска планина,
която е свързана с Мусулската планина. В Барската планина са вър­

ховете Угринов камък и Бела вода.
Между Ръжано-лисинската река и Божичката река се намират
няколко планини, между които: Горноръжанската планина, започва­

ща от връх Бела вода /1564 м/ с върхове Просеник /1728 м/, Връшник
/1644 м/ и Мали Стрешер /1725 м/. От старата държавна граница
започва Топлодолската планина и свършва до Божичката река, като
източната част населението нарича Горно-Лисинска планина и вър­

ховете Големи стан /1751 м/, Дълга занога /1646 м/ и Совършец /
1562 м/. На самата граница се възвишава връх Панджи гроб /1622
м/, а по билото на Колунишката планина минава пътят от с. Божица

до Власина. На юг от Колунишката планина е планината Гарище с
едноименен връх Гарище /1438 м/. На изток от Божичката река се
простира Милевската планина, по билото на която минава днешна­

10