Page 14 - kraiste
P. 14

та българо-югославска граница. Планината е дълга 25 км и широка
           до 7 км с най-висок връх Милевец /1733 м/, като започва от плани­

           ната Кървав камък и свършва до долината на р. Драговищица. По-
           голяма част от планината е югославска територия. От нея извират
           много притоци на реките Драговищица и Треклянска. През седло-
           вината Славчето, където планината преминава в така наречената

           Изворска рудина, е пътят, свързващ Трекляно с Босилеград.
           Ушинската планина, наричана още Треклянска планина, се намира
           на югозапад от Треклянската река с най-висок връх Хайдушки ка­

           мък /1200 м/, следвана от Чардака и Кобилски камък.
                  Гребен от планини се простира между Косовската река, която е
           приток на Треклянската река, и реката Явор, извираща от Кървав
           камък. Тези планински възвишения продължават по течението на

           Треклянската река до устието й в р. Струма. Към тази планинска
           верига попадат селата Дълга лука, Лева река, Одраница, Пенкьовци,
           Дивля, Горна Врабча, Горочевци, Видрар, Горна Глоговица, Долна

           Глоговица, Къшле, Враня стена, Пещера.
                  В Краище има три малки котловини, които на маломащабните
           географски карти не са отбелязани. Една от тях е Босилеградската,
           с надморска височина средно 730 м, разположена по течението на р.

           Драговищица, с дължина 6 км и ширина един и половина километра.
           Треклянската котловина е дълга 7 км и също е средно широка кило­
           метър и половина и Дивлянската котловина, която между Пещера и

           Земен се разширява.
                  Река Драговищица се образува от две реки - Божичка и
           Любатска, които се съединяват наблизо до Босилеград. Божичката
           река започва от планината Кървав камък. Първоначално тя се нари­

           ча Колуничка река, след това Гаганичен дол, и до село Божица —
           река Слатина. Приема притока на река Мутница, после на река Видня
           и започва да се назовава Божичка река, която след два километра

           приема Топлодолската река. Тя пък има два притока. Любатската
           река се образува от две реки — Мусулската и от река Суха Любата,
           които се събират в с. Горна Любата. Църноочинската река събира

           водите на притоците си от Дукатската планина и се влива в
           Любатската река. Божичката и Любатската река се събират в мест­
           ността Валявиците и образуват река Драговищица. Същата след с.

           Райчиловци приема Буцалевската река, а между селата Млекоминци
           и Рибарци — Брестничката река. След това в Драговищица се вливат
           Бранковската, Горноуйненската и Ломничката река, тя преминава



                                                                                                          11
   9   10   11   12   13   14   15   16   17   18   19