Page 180 - kraiste
P. 180

ни и сдружени сили“, и България - от друга страна. Това е един
           жесток мирен договор, който прокарва държавна граница по среда­

           та на 25 села. Това са Груинци, Ресен, Рибарци, Жеравино, Бобешино,
           Млекоминци, Стрезимировци, Петачница, Банкя, Врабча, Градина,
           Липница, Долна Невля, Сливница, Бачево, Долно Ново село, Круша,
           Колуница, Кострошовци, Паля, Клисура, Драинци, Грознатовци,

           Сухи дол и Връбница. Разделени са „баща и син“, „брат и сестра“,
           като едните са принудени да станат „прави сърби“, а другите да си
           останат българи.
                  Съгласно заробващия договор от България е откъснат район,

           наречен Западни покрайнини, в размер на 1555 кв. км със население
           около 80 000 души, със 116 първоначални български училища, 6
           прогимназии и 1 гимназия, с 7892 ученици, а така също 45 българ­
           ски черкви с 42 свещеници.

                  По време на подготовката на мирния проектодоговор е орга­
          низирана силна антибългарска пропаганда във Франция,
          Великобритания, Гърция, Румъния и най-много в Сърбия.

          Последните три държави изпращат многочислени делегации от об­
          ществено политически дейци в Париж за издаване на книги, брошу­
          ри и вестници, изпълнени с гнусни клевети за българския народ.
          Скрива се от европейската и световната общност, че на 15 май 1917

          г. поручик Коста Йованович с 200 сръбски войници през връх
          Патерица навлиза в Босилеградско, като убива 32 невинни селяни,
          изгаря две деца, запалва 317 къщи в Босилеград, Горна Лисина, Топли

          дол, Долна Ръжана и в други села. По заповед на капитан Станкович
          са разстреляни: Стойко Цветков от Горна Любата, Павел Григоров
          от с. Белут, Йове Стоичков от с. Долно Тлъмино, Кирил Доспатов и
          Ангел Якимов от с. Бистър, Христо Харизанов и Раденко Стаменов

          от с. Долна Любата.
                 На 6 септември 1920 г. Босилеград и още 39 български села, в
          които не живее нито един сърбин, са окупирани от сръбската армия.

          Отношението на населението към този несправедлив акт е изразено
          в резолюцията, приета на 15 октомври 1920 г. на митинг в
          Босилеград, която гласи:
                 „Днес в Босилеград се проведе небивал митинг от всички зас­

          трашени села, участват повече от 15 хиляди мъже, жени, старци и
          деца.
                 След речите на представителите на всички общини се взе след­
          ното решение:




                                                                                                        177
   175   176   177   178   179   180   181   182   183   184   185