Page 180 - kraiste
P. 180
ни и сдружени сили“, и България - от друга страна. Това е един
жесток мирен договор, който прокарва държавна граница по среда
та на 25 села. Това са Груинци, Ресен, Рибарци, Жеравино, Бобешино,
Млекоминци, Стрезимировци, Петачница, Банкя, Врабча, Градина,
Липница, Долна Невля, Сливница, Бачево, Долно Ново село, Круша,
Колуница, Кострошовци, Паля, Клисура, Драинци, Грознатовци,
Сухи дол и Връбница. Разделени са „баща и син“, „брат и сестра“,
като едните са принудени да станат „прави сърби“, а другите да си
останат българи.
Съгласно заробващия договор от България е откъснат район,
наречен Западни покрайнини, в размер на 1555 кв. км със население
около 80 000 души, със 116 първоначални български училища, 6
прогимназии и 1 гимназия, с 7892 ученици, а така също 45 българ
ски черкви с 42 свещеници.
По време на подготовката на мирния проектодоговор е орга
низирана силна антибългарска пропаганда във Франция,
Великобритания, Гърция, Румъния и най-много в Сърбия.
Последните три държави изпращат многочислени делегации от об
ществено политически дейци в Париж за издаване на книги, брошу
ри и вестници, изпълнени с гнусни клевети за българския народ.
Скрива се от европейската и световната общност, че на 15 май 1917
г. поручик Коста Йованович с 200 сръбски войници през връх
Патерица навлиза в Босилеградско, като убива 32 невинни селяни,
изгаря две деца, запалва 317 къщи в Босилеград, Горна Лисина, Топли
дол, Долна Ръжана и в други села. По заповед на капитан Станкович
са разстреляни: Стойко Цветков от Горна Любата, Павел Григоров
от с. Белут, Йове Стоичков от с. Долно Тлъмино, Кирил Доспатов и
Ангел Якимов от с. Бистър, Христо Харизанов и Раденко Стаменов
от с. Долна Любата.
На 6 септември 1920 г. Босилеград и още 39 български села, в
които не живее нито един сърбин, са окупирани от сръбската армия.
Отношението на населението към този несправедлив акт е изразено
в резолюцията, приета на 15 октомври 1920 г. на митинг в
Босилеград, която гласи:
„Днес в Босилеград се проведе небивал митинг от всички зас
трашени села, участват повече от 15 хиляди мъже, жени, старци и
деца.
След речите на представителите на всички общини се взе след
ното решение:
177

