Page 182 - kraiste
P. 182
светли надежди да дочака царството на друга правда под ново слънце,
което се ражда сега при нечувани в човешката история гърчения.“
Това е последната свободна дума на населението от
Босилеградския край, на народа от героично Краище. Народният
поет Иван Вазов в стихотворението си „Мир“ в последния куплет
ще възкликне:
„Ех, празнувайте, Вий там, победа!
Има некой, който всичко гледа.
Майко моя, мъченице мила,
Вярвай в себе - вярата е сила.“
Жителите на Босилеград и околията отправят телеграми до ми
нистър-председателя на Англия г-н Л. Джордж, до министър-пред
седателя на Франция г-н Клемансо и до други влиятелни лица в
Европа.
Голяма част от населението на Босилеградско, за да не попад
не под сръбско робство, се отправя към майка България, напускай
ки завинаги родните си места. Малцина стават народни предатели.
Пръв между тях е родоотстъпникът, облечен в черно расо, поп
Атанас поп Захариев от Босилеград. След като открадва значител
на сума от Босилеградското братство в София, става първият сръб
ски поп в Босилеградския край, като на 26 септември 1923 г. в боси-
леградската церква произнася следните слова: „След 40 г. българс
ко робство най-сетне ние трябва да се чувстваме щастливи, че дой
де великият сръбски крал Александър, който ни освободи от това
робство“. Богомолците, като чуват думите му, напускат храма и
той остава сам.
През Втората световна война, от 6 април 1941 г. до средата на
септември 1944 г. Босилеградска околия е в пределите на България.
Населението й активно участва в съпротивителното движение пос
редством Босилеградския партизански отряд „Георги С. Раковски“,
с командир Васко Апостолов Дукатски. Общата борба против фа
шизма на сърби и българи показва пътя на братство и
добросъседство.
Още в деня на 9 септември 1944 г. с установяването на отечес
твенофронтовската власт в България, българската войска се при
тичва на помощ на Югославия за прогонването на хитлеристките
пълчища. За управление на бързо настъпващата българска войска,
временно в Босилеград се настанява част от щаба на Първа армия с
генерал Щерю Атанасов — Виктор, бивш интербригадист в
179

