Page 182 - kraiste

светли надежди да дочака царството на друга правда под ново слънце,

което се ражда сега при нечувани в човешката история гърчения.“
Това е последната свободна дума на населението от
Босилеградския край, на народа от героично Краище. Народният

поет Иван Вазов в стихотворението си „Мир“ в последния куплет
ще възкликне:
„Ех, празнувайте, Вий там, победа!

Има некой, който всичко гледа.
Майко моя, мъченице мила,
Вярвай в себе - вярата е сила.“
Жителите на Босилеград и околията отправят телеграми до ми­

нистър-председателя на Англия г-н Л. Джордж, до министър-пред­
седателя на Франция г-н Клемансо и до други влиятелни лица в
Европа.
Голяма част от населението на Босилеградско, за да не попад­

не под сръбско робство, се отправя към майка България, напускай­
ки завинаги родните си места. Малцина стават народни предатели.
Пръв между тях е родоотстъпникът, облечен в черно расо, поп

Атанас поп Захариев от Босилеград. След като открадва значител­
на сума от Босилеградското братство в София, става първият сръб­
ски поп в Босилеградския край, като на 26 септември 1923 г. в боси-
леградската церква произнася следните слова: „След 40 г. българс­

ко робство най-сетне ние трябва да се чувстваме щастливи, че дой­
де великият сръбски крал Александър, който ни освободи от това
робство“. Богомолците, като чуват думите му, напускат храма и
той остава сам.

През Втората световна война, от 6 април 1941 г. до средата на
септември 1944 г. Босилеградска околия е в пределите на България.
Населението й активно участва в съпротивителното движение пос­

редством Босилеградския партизански отряд „Георги С. Раковски“,
с командир Васко Апостолов Дукатски. Общата борба против фа­
шизма на сърби и българи показва пътя на братство и
добросъседство.

Още в деня на 9 септември 1944 г. с установяването на отечес­
твенофронтовската власт в България, българската войска се при­
тичва на помощ на Югославия за прогонването на хитлеристките

пълчища. За управление на бързо настъпващата българска войска,
временно в Босилеград се настанява част от щаба на Първа армия с
генерал Щерю Атанасов — Виктор, бивш интербригадист в

179