Page 183 - kraiste

Испанската гражданска война и представител на Българската ра­
ботническа партия (комунисти) в Централния комитет на

Югославската комунистическа партия. Докато български войници
загиват недалеч от Босилеградско, неочаквано в Босилеград прис­
тигат от Враня д-р Благое Нешкович - секретар на Покрайнския
комитет на Югославската комунистическа партия, и Милентие

Попович - член на този комитет. Те поставят ултиматум на ген.
Атанасов още същата нощ българските войски да напуснат
Босилеград и в града да се установи сръбска власт. В противен слу­

чай сръбски партизански части ще нападнат града, вместо да бъдат
придадени към българската армия в бойните действия. За да се пре­
дотвратят кръвопролития, ген. Щерю Атанасов рано сутринта с войс­
ката напуска Босилеград на път за фронтовата линия. За тази срам­

на сръбска постъпка има една мъдра българска поговорка „Храни
куче да те лае“.
Всичко казано дотук е история, а историята е учителка на

народите. Българският и сръбският народ са братя от многолюдно­
то славянско семейство. Имат едно вероизповедание, общи обичаи,
еднаква писменост, разбираеми помежду си езици.
Живеем в XXI век - век с непредсказуемо бъдеще, век на мир и

разбирателство, век без държавни граници, век на Европейската
общност.
Както при българите, така и при сърбите има един вековен оби­
чай на помирение - прошката. Политиците и държавниците на два­

та народа са често грешили, довели до братоубийствени войни, по­
тоци от човешки кърви, неописуеми мъки и страдания. Дойде ново­
то време за прошка, за нов живот. За това зове някогашният шест­
надесетгодишен партизанин в книгата си „Босилеградски партизан­

ски отряд“ Райчо Милев Стоев от с. Брест за взаимна братска
прошка. Той пише:
- В будното босилеградско село Извор се срещат младият още

не написал своя роман „Под игото“ Иван Вазов и титанът на сръб­
ската поезия и проза Бора Станкович. Срещата не е уредена по дип­
ломатически път. Свързват ги сръбският учител в с. Власотница

Мита Поибренски и самоковецът Павел Димитров, тогава учител в
с. Извор. Не с мерцедеси, а на оседлан кон Вазов изминава 40 кило­
метра от Земен, а Бора Станкович над 50 километра от град Враня
до селото на срещата.

.Дошло е време и е престъпление да бъде пропуснато държав­

180