Page 46 - kraiste
P. 46
Стара Загора, Одрин и Лозенград. През българските земи са мина
вали основните магистрали: Цариброд-София-Ниш-Белград;
Цари град-Одрин-Стара Загора-Търново-Шумен-Силистра;
Цариград-Одрин-Пловдив-Пазарджик-Самоков-Сапарева баня-
Дупница, Кюстендил-Скопие. Много други пътища, като
Кюстендил-Горни Кортен-Извор-Божица-Враня.
Борбата за национално освобождение преминава през бунтове,
хайдушки чети и въстания. От всички балкански народи българите
имат най-много въстания и бунтове, най-много избити.
Една от стратегиите на азиатския завоевател е масовото из
селване на българския народ. След Търновското въстание /1598 г./
около 60 хиляди души са забягнали във Влашко, над 20 хиляди - в
Банат и Влашко след Чипровското въстание /1688 г./. След подпис
ването на Кючюккайнарджишкия мирен договор в Русия във Влашко
се изселват около 160 хиляди. Повече от 360 хиляди се изселват
след Руско-турската война /1787 г./. Не по-малко зло за народа ни е
заселването на 100 хиляди татари и 600 хиляди черкези, докарани
от Кавказ и Крим, които се изявяват със свирепост и кръвожадност.
В историята на българския народ има много въстания, като си поз
воляваме да отбележим тези, станали в Западна България, имащи
отношение към населението в Краище.
Първото въстание е през 1404 г. - организирано от двамата
братовчеди от царски произход Константин и Фружин, което обхва
ща селищата по долините на река Тимок и в Пиротско. Българи учас
тват в похода на полския крал Владислав III през 1443-1444 - пос
леден опит на европейските страни за прогонване на турците от
Европа. През 1565 г. въстава населението в Прилеп и Мариово, през
1573 г. в Битолско и Прилепско под ръководството на Толе войвода.
През 1596 г. Чавдар войвода с 2000 души превзема София. През
следващата година се вдига въстание на българите живеещи по те
чението на река Българска Морава, което обхваща и Краище.
Немският пътешественик Фридрих Зайдел пише: „Когато ми
нахме през Ниш, видяхме стотици пресни човешки глави на
християни, бедни български селяни, побити една до друга в чест на
султана от двете страни на пътя на двете врати на града...“. По-
нататък пише, че пътят до София през Цариброд е покрит с убити
хора, коне и магарета.
През 1688 г. избухва Чипровското въстание, ръководено от
Петьр Парчевич, 1 еорги Пеячевич и Иван Станиславов. Въстаниците
43

