Page 47 - kraiste

се сражават не само против турци, но и срещу войските на унгарс­

кия феодал Текели, с чиято помощ въстанието е потушено. През
1689 г. австрийските войски завладяват г. Ниш и тяхната конница
достига до Краище.
Българите в Куманово се събрали под ръководството на

Карпош, който отначало поддържал турците, след като осъзнал бъл­
гарската си принадлежнст, станал хайдутин и войвода на голяма
дружина. Той е заловен и жив побит на висок кол, а голяма част от

населението - избито. През 1716-1718 г. Австрия е отново във вой­
на с Турция, като турските пълчища отстъпват през Нишко,
Пиротско, Царибродско и планините на Краище, подлагайки насе­
лението на изтребление и грабеж. През 1737 г. австрийска войска
завладява г. Ниш, като повдига българите в Пиротско, Царибродско,

Знеполско и Краище чак до Кривопаланско на въстание. Австрийска
войска влиза в Цариброд, през Деве баир и Каменица се отправя
към Кюстендил. Султанът събира в Мала Азия голяма военна сила,

която използва срещу австрийската войска, въстанията в районите
са жестоко потушени. Само за един ден в София са докарани и обез­
главени 300 въстаници. За да се спаси населението от турските
жестокости, избягало в планините и запустели много селища. Това

наложило през юни 1738 г. турското правителство да изпроводи сул­
тански ферман до моллата в София и кадиите в Пирот, Брезник,
Берковица, Кюстендил, Дупница и Крива паланка със следното

съдържание: „...поради въстание през миналата година на раята от
Знеполска околия в съседство със София и поради приписваните й
деяния сърцата на раята й били обхванати от страх и трепет; и тъй
като населението на околии Пиротска, Берковска, Брезнишка,
Кюстендилска, Кривопаланска и Дупнишка околия винаги било

потиснато, се плашило, напуснало си старите селища и се скрило
немило-недраго.
Деянията на спомената рая са извинени и простени, всички мо­

гат да се завърнат в родните си места и да се занимават със земеде­
лие и със своите си работи, да се настанят по огнищата се и отсега
нататък нито валията, нито местните турски жители, изобщо никое
лице не трябва да споменува техните минали прегрешения и деяния,

нито да ги напада, а да се стараете да успокоите сърцата им. Това е
моят ферман и изпращам тая височайша заповед“.
Населението не се доверило на фермана, което наложило през

1741 г. отново да се издаде ферман, за да напомни на турските влас­

44