Page 74 - kraiste
P. 74

Радомирско, и треклянският свещеник Захари А. Попрадев. Тя е из­
               пратена на следните български просветни огнища: Кюстендил — 17
               бр., Радомир — 124 бр., Пирот - 50 бр., с. Косача, Радомирско — 11
               бр., с. Дивля, Радомирско - 8 бр., с. Трекляно - 29 бр., Горна Джумая

               (сега Благоевград) — 11 бр., Банско — 19 бр., с. Баня, Разложко — 1
               бр., Панагюрище - 10 бр., Лесковец - 6 бр., с. Баланово, Дупнишко
              - 9 бр., Берковица - 130 бр., Дупница - 29 бр., с. Бобошево,

              Дупнишко - 25 бр., София - 108 бр., Враца — 100 бр., с. Оборище,
               Панагюрско - 2 бр., Видин - 24 бр., г. Елена - 32 бр., Белград - 4
               бр. Липсват в списъка изпратените бройки в г. Пирдоп.
                     По време на престоя в Белград се запознава с войводите Ильо

               Марков, Панайот Хитов, Цеко Петков и други. Като учител в
               Радомир сформира група за подготовка на Априлското въстание
               1876 г.
                     Подбира ученици от по-горните класове за приготвяне на фи-

               шеци (патрони). Въстанието е следвало да се обяви в село
               Блатешница и на първо време да обхване Радомирско Краище и
               южните села на Мраката. Извършено е предателство от Саве
               Лобошки. Организаторите на въстанието са арестувани преди не­

               говото избухване. В навечерието на Руско-турската война 1877-1878
               турските власти арестуват Зинови Поппетров с още 17 души, меж­
               ду които са Йончо Одранички и Иван Пещерски, отведени са в

               Софийския затвор. За да бъдат сплашени през септември 1877
               година, турците пред тях обесили едно момче от село Ярджиловци,
               Пернишко, защото пеело песента „Вятър ечи, Балкан стене.“

               Затворниците на 22 ноември 1877 г. са освободени от руската войска.
               Зинови в мразовития ден излиза навън: „само по гащи, с кратка ан-
               терия и без шапка“. Вижда го един българин и му дава една памук-

               лия и пушка, взети от разбит турски склад. Въпреки тежката зима
               пеша пристига в Радомир, където вижда 17 души невинни българи
               избити, а населението избягало от града. Той си спомня, че „наши­
               те Иван, Мария и майка ми, братовата жена Гоца избягали в нашето

               с. Враня стена, а оттам в с. Добри дол като на по-безопасно място.
               И се прибраха подир примирието“.
                      В Радомир идва руска кавалерийска част под командването на

               подполковник Задреновски. Той възлага на Зинови и на поп Йоникя
               да създадат полиция в града, изпраща ги в София, за да получат
               оръжие от руското военно командване. След завръщането си наби­
               рат младежи и съставят полицейска част за спазване на реда в града.




                                                                                                          71
   69   70   71   72   73   74   75   76   77   78   79