Page 73 - kraiste

от Берковица заминава за град Берковица, където установява връз­
ка с Евстати Помаков и Александър Далчинов. Поп Герман през
летните месеци го изпровожда по селата да проси за църквата, ко­

ето той не възприема. Предложено му е от поп Алексо Прогорелски
да стане учител в село Прогорелец /с. Якимово/, с 12 турски лири
годишна заплата, осигурено отопление, осветление, квартира и

храна. Едновременно е учител и певец в църквата. През 1863 г. се
отправя за Белград, за да продължи образованието си, но в Пирот е
задържан от сръбските власти и върнат обратно. Отива във Видин
и става дякон при гръцкия владика Паисий, който го изпраща в

Добридолския манастир да пее в църквата. През 1865 г. в г. Лом е
ръкоположен за дякон и от Захари се именува Зинови.
През 1866 г. владиката Пайсий е прогонен от Видин в Цариград.

Зинови и писарят при митрополията временно заместват владиката.
През същата година Софийският владика Доротея е прогонен от
народа в Берковица, въпреки че е българин. Той поканва Зинови да
участва в освещаването на новопостроени църкви в Берковско. През
1867 г. митрополит Доротея заминава за Цариград, като взема и

Зинови, за да учи богословски науки. През следващата година вла­
диката Паисий на собствени разноски го изпраща в богословското
училище в Халки, където се запознава с владиката Антим, бълга­

рин преподавател в училището. С решение на цариградската патри­
аршия Антим е преместен за владика във Видин. Той дава на Зинови
12 турски лири и писмо до Белградския митрополит Михаил, с ко­
гото е бил съученик в Московската духовна семинария. На 21 юли

1868 г. е приет от митрополит Михаил, който се застъпва пред рек­
тора на богословското училище да бъде приет за курсист след пола­
гане на конкурсен изпит, а издръжката му се поема от Русия. Учи

заедно с българите: Петър Иванов и Мирчо Атанасов от Стара
Загора, Петър Иванов Берковски от Лом, Григор Начев, Коста
Златарски и Димитър Попов от Свищов, Киро Пиротчанец, Атанас
Бисерин Дупничанин, Иван Панев от София, Христофор Крушев

от Самоков, Симо Соколов от с. Грознатица, Трънско, Спас Соколов
от г. Тулча, Йордан С. Наумов от Елена, Деониси Помаков от
Цариград. Семинарията завършва на 27 юни 1872 г.

Зинови Поппетров и Йордан С. Наумов превеждат от сръбски
на български език „Научно свещеническа книга“, отпечатана в пе­
чатницата на Н. Стефанович в Белград през 1874 г. като двама от
спонсорите са Илия Андонов от с. Трекляно, учител в село Косача,

70