Page 75 - kraiste
P. 75
По средата на януари 1878 г. придружава руската кавалерийска част
към Кюстендил. След освобождението на града се завръща в
Радомир, определен е за съветник и преводач на окръжния начал
ник Владимир Делсал - щабен капитан от руската армия. На 1 май
1878 г. е назначен за училищен инспектор в Софийския учебен ок
ръг и веднага организира курс за учители. От 5 май 1880 г. по нас
тояване на министъра на просветата Михаил Сарафов е назначен за
окръжен училищен инспектор в Трън, която длъжност изпълнява до
8 септември 1883 г. Под негово ръководство се откриват училища в
Трънска, Брезнишка и Царибродска околия. През септември 1883 г.
министърът на просвещението Д. Агура му предлага да стане рек
тор на новооткриващото се богословско училище в Самоков.
Неговата честност и скромност го принуждават да заяви на
министъра, че достоен за тази длъжност е Игнатия Рилски, а той
само за учител. Игнатия Рилски (светското име на Христо А. Попов)
е завършил Московската духовна семинария и Московската духов
на академия. Учител в Рилския манастир (1874 - 1875) и в София,
секретар на Софийската митрополия (1880-1883) и същевременно
преподавател в Софийското военно училище.
Захари Поппетров, като учител в Самоковското богословско
училище престоява 5 години. В училището са приемани само
ученици, завършили 3 прогимназиален клас. През 1888 г. е избран
за кюстендилски окръжен училищен инспектор и като такъв оказва
голяма помощ за развитието на учебното дело в Краище, а така
също и в Радомирска и Дупнишка околия. От 16 януари 1890 г. с
телеграма от Стефан Стамболов е уволнен. Такава съдба е постиг
нала всички окръжни училищни инспектори. Две години живее в
голяма бедност и мизерия. На 1 октомври 1892 г. е назначен прото
сингел в Софийската митрополия, а от 1 септември следващата го
дина е учител I степен в Кюстендилското педагогическо училище, в
което преподава вероучение. През 1902 г. излиза в пенсия.
Зинови Поппетров по време на робството е сътрудничил на в.
„Право“ (1873 г.) и на сп. „Читалище“ (1874 г.). Превежда истори
ческия роман „Юлий и Мариям“, „Чърковно богословие или
обрядословие, приспособено за учащите в духовните семинарии“,
автор и съавтор на учебници, на статии против суеверието, против
протестантското и римокатолическото вероизповедание. Носител
на Орден за гражданска заслуга V степен. Подарява на кюстендил
ското читалище над 500 т. книги и голяма сума за построяване на
72

