Page 76 - kraiste
P. 76
училище. Умира на 24 март 1911 г., оставяйки на поколенията све
тъл пример на родолюбие. В родното му село е издигнат паметник
на признателност.
ПЕТЪР ЦВЕТКОВ ЛЮБЕНОВ
Роден на 14 януари 1816 г. в с. Горни Кортен, Кюстендилско
Краище, в бедно родолюбиво семейство. Един от изявените бъл
гарски възрожденци, пръв етнограф, фолклорист и писател в Средна
Западна България. Образование получава при по-стария си брат
Новко, също свещеник, по метода на килийното образование -
писане, четене, смятане, църковно пеене. През 1840 година кюстен
дилският митрополит Артеми го ръкополага за свещеник в църква
та „Св. Троица“ в с. Извор, кехая Краище. В продължение на 25
години е свещеник в краищенски църкви, активен борец против гръц
кото духовенство. Непрекъснатото му общуване с народа, високата
му култура позволява да събере и опази много етнографски и фолк
лорни материали от Краище. Българските възрожденски сборници
на Братя Миладинови, В. Чолаков, Георги С. Раковски и публикаци
ите на Петко Р. Славейков стават първоизточници в подготовката
му за бъдещ фолклорист и етнограф. След като в Краище са под
готвени голям брой млади и енергични свещеници, през 1863 г. на
пуска Краище, преселва се в Кюстендил и като свещеник в местна
та църква служи 32 години, без да забрави родния си край.
През 1887 г. издава първия по рода си сборник под наслов „Баба
Ега“ или „Сборник от различни вярвания, народни лечения, магии,
баяния и обичаи в К-ско“ - книга, за която висока оценка дава све
товноизвестният учен проф. Константин Иречек.
През 1891 г. издава фолклорно-етнографския сборник
„Самовили и самодиви“. Поместените материали са записани през
последните десетилетия на Възраждането с народно съдържание.
Подредени са в девет раздела. В първия са поместени материали от
народната медицина: билколечение, баене, магии и други. Във вто
рия - вярвания във вампири и таласъми и начините за премахване
то им. В раздел трети са поместени 72 народни гатанки, а в четвър
ти - над 200 пословици. В пети раздел - народни песни и детски
игри, а в шести и седми са поместени стари народни обичаи при
кръщаване на деца. В осми раздел -- за самовили и самодиви, а в
73

