Page 77 - kraiste
P. 77

девети - народни благослови, изказвани по време на трапезни
             обичаи.
                    Третата книга „Сборник с разни народни умотворения из

             Кюстендилско“ е издаден през 1896 г. Представлява етнографски
             фолклорен сборник с умотворения от XIX в. Поместени са 222 пос­
             ловици и поговорки, описани са мъжката и женската носия в

             Кюстендилско и са дадени сведения за бита на населението в Краище.
                    Четвъртата книга „Сборник с разни умотворения и турски звер­
             ства в Кюстендилско“ е издадена през 1902 г. В нея са описани ро­
             дилни и сватбени обичаи, за развалини на църкви и манастири, 66

             народни поговорки, 15 народни приказки, политическото и социал­
             ното положение на населението през годините на робството.
                    Синовете на поп Петър Цветков Любенов са: Димитър -
             възрожденец, Йосиф - български лекар, изявен публицист,

             общественик, писател, Григор - юрист.
                    Петър Цветков Любенов умира през януари 1905 година и е
             погребан в олтара на старата българска църква „Св. Мина“ в
             Кюстендил.





                                    ЙОСИФ ПОП ПЕТРОВ ЛЮБЕНОВ



                    Роден на 3 май 1847 г. в Горни Кортен, Кюстендилско Краище,
             син на възрожденеца поп Петър Любенов. Виден български лекар,
             изявен публицист, обществен деец, писател. Завършва кюстендил­

             ското класно училище и Виеше военно-медицинско училище в
             Цариград. Като студент активно се включва в групата на българите
             в Цариград, участници в националноосвободителното движение.

             Редовен сътрудник на българските вестници, издавани в Цариград,
             с материали от Краище. Назначен е за лекар на турския гарнизон в
             г. Ниш, където се сближава с местното българско население. Това е
             забелязано от турските власти и е преместен в гарнизона в Босна.

             Скоро е преместен в турския гарнизон, разположен в Йемен. Във
             всички гарнизони спечелва симпатиите на войниците, които го ува­
             жават и обичат, но властите зорко го следят. След много препятст­

             вия успява през 1880 г. да се завърне в Княжество България. Веднага
             е назначен за военен лекар в Кюстендил. През Сръбско-българската
             война 1885 г. е лекар във временната болница, устроена с 273 легла
             в Софийското военно училище, в която за тежко ранените бойци се



             74
   72   73   74   75   76   77   78   79   80   81   82