Page 18 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

мъже, като инициативата принадлежи на проницателния Даме Груев. Ско­
ро съзаклятието прониква в по-големите градове и селата. Присъединяват
се ключови лица, един от които е легендарният Гоце Делчев. Конспираци­
ята се разширява и получава знаковото име Български македоноодрински
революционни комитети. Многонационалният характер на Европейска
Турция провокира стремежа на ръководството да се привлекат и другите
народности. Стъпката е предприета, като в името се фаворизира географ­
ското определение за сметка на националната принадлежност. Така рево­
люционната организация освен македоноодринска е тайна или вътрешна
(ТМОРО, ВМОРО, ВМРО), но винаги недобре прикрита българска.
Конкуренцията с подобни формации като Тайното българско револю­
ционно братство или Върховния македоноодрински комитет логично не
протича гладко, но благодарение на продължителното си съществуване
Организацията остава символът на народа в борбата му за свобода. В кон­
фликти, но и в сътрудничество протича съвместното им съществуване. От­
делно самата емиграция в България преживява фрагментиране и трудно се
обединява в Македоноодринска организация. За противоречията подходя­
ща е поговорката - „Не могат да се разберат кой да води бащина дружина“,
успешно трансформирана от Гоце: „Отцепленията и разцепленията никак

да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато сме
си българи и всички страдаме от една и съща болест“.
По провинцията също не върви гладко. Водовъртежите са местни, но и
привнесени от централните ръководства. В Кюстендил на освободителната
дата 19 февруари 1895 г. е създадено македонско дружество, а ръководство­
то е поверено на Ефрем Каранов. Отново Гоце в писмо до него очертава
стратегическата му перспектива: „Кюстендилският комитет благодарение
на географското местоположение би могъл да направи за постигане целта
много повече, отколкото всички заедно събрани комитети във вътрешност­
та на България. Кюстендилският комитет представлява един кораб, подир
който вървят други, и предназначението на който е да търси като по-близо
до брега спасителния път, за да могат достигна всичките кораби до брега“.9
В околийските центрове Дупница, Радомир и Босилеград са изградени та­
кива структури, подчинени на Македонския комитет.
Четническата акция, предприета през лятото на същата година, из­
ползва пределите на окръга като изходна позиция и тил. Само кюстендил­
ското дружество отчита снаряжаването на 17 чети със 779 комити, разполо­
жени в района. Отрядът на поручик Борис Сарафов пребивава в местността
„Хайдушки кладенец“ край с. Граница. В Граничкия манастир 200 души
са под командването на капитан Стою Димитров. Село Богослов приютява
150 четници от отряд „Пирин планина“. В кюстендилската околност са още
„Струмската дружина“ в състав от 16о души под ръководството на поручик
Петър Начев, както и четите на Димо Дядов, Никола Геройски и др. След
преминаването в Македония са дадени множество битки. Мелник пада под
властта на комитите, като прогърмява името на предводителя им Б. Сара­

16