Page 20 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

дие“, оглавено от А. П. Бойкикева, внучка на митрополит Натанаил Охрид­
ски. По-самостоятелно известно време действат Македонското благотво­
рително дружество „Кирил и Методий“ и дюлгерското дружество „Кирил
Преславски“. През 1899 г. те се вливат в Македоноодринската организация,
когато за председател на Върховния комитет е избран Б. Сарафов. Енер­
гичното ръководство активизира емиграцията. Кюстендилското дружество
през 1900 г. наброява 300 души. Изградени са клонове в с. Слокощица и в
някои географски райони като Каменица, Пиянец и Полето. По-късно те
прерастват в отделни дружества като Каменичкото с център с. Преколница,
Пиянечкото с център с. Тишаново и Полското с център с. Коняво, но някои
остават участъкови клонове като това в с. Граница и с. Лозно. В Кюстендил
са учредени Таен македоноодрински ученически кръжок „Освобождение“,
Таен ученически македоноодрински кръжок „Развигоров“, Таен девически
македоноодрински кръжок „Свобода“, народно стрелческо дружество и
офицерско братство.
На прага на новия век двете организации - Вътрешната и върховисти-
те - си взаимодействат. През пограничния пункт започват да преминават
въоръжени формации на създадения Четнически институт на ВМОРО. По
каналите през Коприва, Гюешево, Сажденик, Червена ябълка, Раково, Ве-

терен, Църварица те преминават в пределите на Османската империя за
определените им околии на Скопски, Битолски, Струмишки и Солунски ок­
ръг. Едва ли има македонски революционер от този период, който да не е
преминал „оттатък“ през Кюстендилско.
Скоро разривът идва и пътищата се разделят, като всяка структура се
готви за своите акции. Самите върховисти преживяват разцепление. За­
почват братоубийствени вражди. Отслабва дейността на дружествата. В
Кюстендил двубоят се води на страниците на местните вестници „Изгрев“ и
„Струма“ и списание „Свято дело“. След отстраняването на Б. Сарафов наче­
ло на Върховния комитет застават поетът Стоян Михайловски и генералът
Иван Цончев. Под тяхно ръководство в Македония през септември 1902 г.
избухва Горноджумайското въстание. В Кюстендил са подготвени редица
чети, сред които тези на Серафим Парталев, Васил Пехливана, Стефан Поп-
георгиев, Иван Богданцалията, Дончо войвода. В началото на 1903 г. коми­
тетът и цялата Македоноодринска организация в България са забранени.
Остават да съществуват само някои структури в нелегални условия.11
Именно тогава Вътрешната организация започва подготовка за ново
въстание. През Кюстендилския пограничен пункт преминават значителна
част от живата сила и снаряжението. Дълга е върволицата от бойни фор­
мации към границата. На път за Македония в града пребивават и престоя­
ват Борис Сарафов, Христо Чернопеев, Владислав Ковачев, Гьорче Петров,
Борис Дрангов, Атанас Бабата, Никола Дечев и плеяда други войводи и
четници. От запазените сведения като че ли две гледни точки изчерпват
до голяма степен атмосферата в Кюстендил. Едната е на прекия участник
в събитията Стойно Черногорски: „По това време градът представляваше

18