Page 19 - kustendil_stolica
P. 19
Въведение • Предначертание и противопоставяне
фов. Сраженията по граничната зона затихват, но противоборствата в реди
ците остават.10
Набиращата мощ Вътрешна организация не само отстоява своя периме
тър в Европейска Турция, но изгражда структури в пределите на България.
Кюстендил отново има своето ключово значение. Тук в средата на февруари
1896 г. е изграден първият пограничен пункт, който работи до Деветнаде-
сетомайския преврат от 1934 г. Почти през целия период на съществуване
на Организацията функционира тази структура, пряко подчинена на Зад
граничното представителство. За началник е поставен Никола Зографов,
но постепенно до войните се изреждат Тодор Станков, Мише Развигоров,
Ефрем Чучков, Марко Секулички, Аце Дорев и Ангел Узунов, подпомагани
от други известни фигури от македонския революционен небосклон. По из
градената мрежа от канали преминават лидери и обикновени борци, чети
и сборни отряди, кореспонденция, литература, оръжие и снаряжение. Пун
ктовите структури са конспиративни и в тяхна помощ действат бежанци и
патриоти от гражданството. Имотът на Димитър Попгеоргиев Беровски в
с. Долна Гращица и къщата на Дона Ковачева в Кюстендил стават главни
бази за пребиваване на революционерите.
В града е изграден таен комитет „Труд“, оглавен от Никола Зографов,
със задача „подобрение участта на братята ни македонски българи в Тур
ско“. Просъществувал в рамките на една година между октомври 1896 и ок
томври 1897 г., той създава структури предимно сред офицерите в София,
Видин, Плевен, Казанлък, Хасково, Сливен, Шумен, Силистра, Търново,
Лом, а може би и в други селища, все пак е конспиративна работа. Прякото
подчинение на „Труд“ на Централния комитет на Организацията показва
специалното място, което му се придава. По този начин пипалата на рево
люционното дело се разпростират не само в Македония и Одринско, но и до
всички краища на България. Мимолетното му съществуване посява семена
та за поникването на Българските освободителни братства, по-популярни
като офицерските братства.
Разрастването на движението увеличава необходимостта от оръжие.
Върху кюстендилското село Сабляр (дн. Длъхчево Сабляр) се пада изборът
за изграждането на бомболеярна, в която под ръководството на майстора -
арменски деец Киркор, са изработени между юоо -1500 броя. Организа
ционната активност, съпътствана от проявите на различни чети, довежда
до първите провали, известни под названието „афери“. Така в средата на
ноември 1897 г. в с. Виница революционното дело е разкрито. Извършени
са масови арести, а към България тръгват нови бежанци. Кюстендилски ок
ръг поема основната вълна. В града е създаден специален благотворителен
комитет, оглавен от вече познатия Д. П. Беровски. Задачата му е да събере
пари и храна за придошлите 524 души от 82 селища на Македония.
В Кюстендил наравно с тайните структури на революционната органи
зация действат сдружения, които са в орбитата на Върховния комитет. Като
клон на македонското дружество се създава женското дружество „Милосър
17

