Page 17 - kustendil_stolica
P. 17
Въведение • Предначертание и противопоставяне
до възела Патерица. Така Кюстендилският край, особено Босилеградският
район, не само стават част от сръбските агресивни планове, но са арена на
бойни действия. Младата българска войска дава отпор и преминава в кон-
транастъпление, а Сливница, Гургулят, Видин, Драгоман, Цариброд и Пи
рот стават имена от бойната й слава. А с победата във войната е свързана и
датата на този празник - 15/27 ноември.
Разположената в Кюстендил войскова част - 2-ри пеши Струмски полк,
участва в конфликта. Първите две дружини с доброволците възпират про
тивника в опитите му да превземе Краището. По-сетне заедно с останалите
са предислоцирани към главните сили на Сливнишкия фронт. Прогонване
то на агресора става и с техните усилия, като подразделенията им влизат в
Пирот. Останали без надеждна защита, 8 села в Краището са заети от про
тивника. Освобождението им е поверено на опълченците и доброволците
от района, които след седемчасово сражение на 15 ноември 1885 г. при с.
Долна Любата разбиват противника и го изтласкват от територията на Кня
жеството.7 Датата на победата става боен празник на армията, а мирът меж
ду България и Сърбия е сключен ненапразно през 1886 г. на 19 февруари.
Все пак 8 години по-рано на този ден се подписва Санстефанският договор.
Търсенето на знакови дати няма да спре и става част от триумфа над побе
дения и през годините на Първата световна война, а и по-сетне.
След възстановяването на мира през лятото на 1886 г. офицерите от
2-ри Струмски полк са привлечени в съзаклятието за свалянето от престо
ла на княз Александър I. На 9 август превратът е извършен, а детронира
ният държавен глава - изведен извън страната към пристанището Рени в
пределите на Руската империя. За участието на дългата ръка на азиатския
департамент на Петербург все още се спори, но не и за мястото на струмци
в заговора. Контрапревратът, оглавен от председателя на Народното събра
ние Стефан Стамболов, успява, князът е върнат за малко, но след няколко
дни абдикира завинаги. Разбира се, не без знаци от Петербург. Преди да
отпътува, Александър I издава указ на 24 август 1886 г. за разформирането
на Струмския полк. На източния вход на Кюстендил, днес в района на Зе
меделската гимназия, превратаджиите са строени и разжалвани, а бойната
светиня - знамето - е изгорено. Още на 31 август 1886 г. е формирана нова
военна част - 13-и пехотен Рилски полк, с който през Третото българско
царство се свързва бойната слава на кюстендилци. Той е включен в състава
на 1-ва бригада, преобразувана по-сетне в 1-ва Софийска дивизия. В края
на 1903 г. след създаването на 7-а пехотна Рилска дивизия полкът е приве
ден към нея. В Кюстендил е разположен щабът на първата бригада, която
включва 13-и Рилски и 26-и Пернишки полк. Освен в пехотата и в различ
ните родове войски също са обучавани и мобилизирани бойците от този
край.8
През 90-те години на XIX в. на историческата сцена се появява трети
ят фактор в освободителния процес - организираното революционно дви
жение. Началото е поставено на 23 октомври 1893 г. в Солун от шестима
15

