Page 154 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

На смрачаване е достигнат Долап чифлик, но възможност за изгодна
отбранителна линия не е констатирана. Налага се бързо настъпление и на
разсъмване са заети набелязаните точки по левия бряг на р. Струма заедно
с Чавдар махле. Достигната е заповяданата линия за отбрана, но условия­
та са неблагоприятни. Откритата местност прави българския фронт лесно
уязвим от съглашенската артилерия, която сериозно обстрелва на 22 август
участъка при с. Орманли. „Тук положението беше такова, че когато се стъм-
ваше, тогава на нас съмваше и обратно“ - за обърнатото денонощие сви­
детелства Ив. Калайджиев и продължава: „Цели 15 часа, привити в своите
леговища, засипвани от ронещия се пясък, обезпокоявани често от гуще­
рите и жабите, прекарвахме под палещите лъчи на южното слънце, без да
можем да се помръднем. Едно само подаване навън беше достатъчно, за да
се изсипят около това място хиляди килограми желязо“. Престоят им на
новия фронт се оказва кратък. Своевременно съгласно заповед 26-и сменя
на позициите 53-и полк. Последният е изтеглен в района на Демирхисар-
ската гара, изваден от състава на 7-а и придаден към 6-а дивизия. Така от
2-ра преминава в з-а армия. Настъплението в Серското поле струва живота
на з и раняването на п войници. От противника за придобити 3 пленници,
5 яздитни коне, 7 седла, няколко пушки и други материали. Това е сухата

равносметка на южната офанзива.167
„Тук конярите съобщиха, че ще вървим в Добруджа“ - за радостната
според него новина забелязва Ив. Калайджиев. „Всяка заповед е предпо­
следна“ - гласи военната поговорка. Старата е отменена и полкът отново
е върнат на подчинение на 7-а дивизия. Наредено му е две дружини да ре­
монтират пътищата Демир Хисар-Драготин и Демир Хисар-Сяр. На 28 ав­
густ 1916 г., в деня след обявяването на война от Румъния на Австо-Унгария,
по пладне, идва нова заповед за повторно прехвърляне към 6-а Бдинска ди­
визия. Въпреки известни съмнения, придружени от сарказъм, тиловашкото
съобщение се потвърждава. „Известието на „агенция обоз“ излезе вярно“ -
с нова доза оптимизъм констатира поручик Ив. Клайджиев. На 1 септември
България известява положението си на война с Румъния.
Нощта продължава да се използва като ден. При залеза на слънцето
подружинно, на известно разстояние поради прахта, полкът потегля на се­
вер. Движението се осъществява в походен строй и с дневни биваци при
селата Левуново и Крива Ливада е достигната дековилната гара Крупник.
Техниката си казва думата и за два дни пехотата е превозена по теснолиней-
ката до Радомир. Конете се придвижват с известно закъснение по шосето
през Горна Джумая и Дупница. На 2 септември 1916 г. след обяд цялата част
достига до указаната точка. Комплектоването и забавеното композиране на
ешелоните на гара Радомир при прехвърлянето на нормалната железница
имат и позитивно значение. Посрещането в родния край на част от бойците
картинно описва Ив. Калайджиев: „Маса народ - мъже, жени, деца от окол­
ните села, се стекоха тук да се видят със своите герои и ги изпратят към нови
победи. Това заприлича на нова мобилизация. Сума пържени кокошки и

152