Page 21 - kustendil_stolica

Въведение • Предначертание и противопоставяне

особена привлекателност по шумността си от отиващи и връщащи се ра­
ботници. Превоз на материали, складиране и разпределянето им, наплив
на бодри младежи, а отвътре за навън наплив на брадясали, изпокъсани
работници, прощални банкети, весели прегръщания, „загадъчни“ за власт­
та униформи и пози, ето какво беше външното изображение на ненаситния
град да посреща и изпраща. А вътрешният лик - душата на революционе­
ра, вълнующите го мисли за близки зад и пред границата, проучването на
другарската душа, поставена в най-високата точка на своето развитие: да
се самопожертва за другите, преструвките на някои граждани, че нищо не
виждат и нищо не чуват от онова, което става между тях, задушени разгово­
ри за станали събития зад границата, неописуемият ентусиазъм, с който се
правеха приготовленията за тежкия път - ето що представляваше вътреш-
ноисторическият за делото Кюстендил“.12
Руският емигрант и журналист Николай Кулябко-Корецки описва об­
становката по следния начин: “В Кюстендил на всяка крачка се срещат чет­
ници, току-що били в огъня и върнали се в България, за да изцерят раните
си или набърже да отдъхнат и да приведат в порядък въоръжението си. Хо­
телите бяха препълнени с приходящи, имеющи тъй или иначе отношение
към въстанието. Двамата кюстендилски фотографи набързо приготовлява­
ха снимки... Ковачите в своите открити работилници изковаваха железни

ивици с остри шипове, необходими за всеки войник в гориста местност...
Тук се фабрикуваха бомби, разпределяше се готовото оръжие, получено
обикновено от странство по контрабанден начин... Хора, които се ползваха
с особено доверие на съгражданите им, се явяваха центрове, около които
кипеше най-много важна работа“.
Една от бомбаджийниците, разположена в дома на пунктовия начал­
ник М. Секулички, се взривява и няколко души загиват. Градът не може да
поеме човешкия поток. След избухване на Илинденско-Преображенското
въстание през лятото част от четите са подслонени в изоставена спиртна
фабрика в с. Слокощица и в местността „Сенокос“ в землището на с. Жи-
ленци. В с. Раненеци под ръководството на санитарния капитан Владимир
Руменов функционира медицински пункт на Организацията. Погранич­
ната зона често е арена на сражения. Особено сериозни са те през втората
половина на септември 1903 г., когато сборен отряд около 450 души под ръ­
ководството на поручик Сотир Атанасов прави опит на три пъти да премине
границата и да превземе Крива паланка. Подготвеният противник отблъсва
атаките и даже прониква на българска територия. Все пак до междудържа­
вен военен конфликт не се стига. Сложеният край на въстанието в Битолско
и намесата на властите възпират по-мащабните планове от Кюстендилския
край.13
Окръгът отново приема бежанци. От 2545 души, намерили спасение
на територията му в Кюстендил и с. Слокощица, са настанени 647.14 Завръ­
щат се и част от оцелелите чети, сред които и предвожданата от единия от
членовете на Главния щаб на въстанието поручик Б. Сарафов заедно със

19